Какво ли ни чака още?!

Димитър Бежански

Винаги съм бил предвидлив. Оказва се обаче, че недостатъчно. Ето, например, когато преди време въведоха частично ограничение на тютюнопушенето, в смисъл, че в единия салон на ресторанта се пуши, в другия - не и в кафенето на едната маса се пуши, на другата - не, тогава си рекох, че тая работа няма да свърши дотук. Помислих си, че няма да мине много време и ограниченията ще се задълбочат - по единия тротоар на улицата ще е разрешено пушенето, по другия - не. На първо време. После ще въведат разделно пушене по градове. Ще забранят пушенето, примерно в Пловдив, а ще разрешат да се пуши в Пазарджик. Или обратно.

Но, както ви казах, предвидливостта ми излезе недостатъчна. Не може един професионален хуморист да измисли такава дивотия, каквато може да измисли професионалният чиновник. В министерството на здравеопазването, научавам, били приготвили проектозакон, според който от 2010 година  в България тютюнопушенето ще бъде забранено на обществените места тотално. Ама съвсем тотално. И на работните - също. Може да си директор на завод и да си имаш самостоятелен кабинет. Няма да пушиш в кабинета! Работно място. Може да си архитект. Няма да пушиш в ателието си докато чертаеш проекта на новия петзвезден хотел красавец! Работно място. Може да си металург. Няма да пушиш край доменната пещ! Работно място. Може да си лекар патоанатом. Няма да пушиш в моргата! Първо - работно място, второ - замърсяваш въздуха на блаженопочившите.

Дааа, чиновническата мисъл и фантазия не познава предели! Както казва народът - всичкото Мара втасала! Оправиха проблемите със здравната каса, уредиха нещата около приватизациите на болници и поликлиники, изчистиха нитратите в зеленчука, спряха вредните газове от таралясниците в градския транспорт и ето - опряха до редовия пушач, който се оказва най-голямото зло за обществото, за нацията и за човечеството!

Боже, Господи, какви ли бъркотии ще настанат, ако този закон бъде приет! Всъщност те бъркотиите и проблемите започнаха още с частичното ограничение на тютюнопушенето. Ще дам пример.

Наминах преди седмица при един приятел адвокат и какво наблюдавам. Седи пред бюрото му един човечец - дребен такъв, свит, ошмулен от живота.

- Такааа... - каза адвокатът. - Слушам ви! Какъв е вашият проблем?

- Моят проблем, господин адвокат, е ето какъв... - смутено сведе поглед клиентът. -  Преди пет месеца съпругата ми си хвана любовник - един Васил...

- Такаааа... - кимна адвокатът. - Разбирам...

- Този Васил дойде да живее с нея в семейното ни жилище...

- Така, така...

- След два месеца тя си намери още един любовник - Георги... И той дойде да живее в семейното ни жилище...

- А с Васил какво стана? - поинтересува се адвокатът.

- Васил си е Васил! Той си живее при нас, но остана да живее и Георги... А миналата седмица мойта доведе и един Спас...

- Също любовник?

- Не знам - сви рамене човечецът. - Не знам, но предполагам... И сега вкъщи са Васил, Георги и Спас... Та въпросите са ми два, господин адвокат. Първо - имам ли право да пуша вкъщи, щото Васил, Георги и Спас са непушачи и второ - имам ли основание да се разведа със съпругата си?

- Такааа... - отново кимна адвокатът. - Според новия закон за общественото здраве, е забранено да се пуши на обществени места. Можете да пушите само у дома си. Но тъй като вашият дом, според думите ви, с тези Васил, Георги и Спас вече се е превърнал в обществено място, според закона нямате право да пушите в него! При нарушение ви застрашава глоба до 300 лева! При всяко поредно нарушение - 300 лева! Това по първия въпрос...

- А по втория? - притесни се още повече човечецът.

- По втория въпрос - дали имате основание да се разведете - да имате! Но при новите съдебни такси общо сумата за един развод възлиза на около хиляда-две хиляди лева! Така че моят съвет е да не се развеждате със съпругата си, а пък тези Васил, Георги и Спас да ги осиновите! При това положение домът ви автоматично престава да бъде обществено място и ще можете вече спокойно да си пушите вкъщи! Ще ви излезе много, много по-евтино!

- Ох, благодаря ви! - с облекчение въздъхна клиентът. -  Така, като си мисля, май наистина ще се наложи да ги осиновя! Нямам пари нито за глоби, нито за развод!

Човечецът си отиде, а моят приятел - адвокатът въздъхна съчувствено:

- Ей, ще влудят хората с тия безумни закони! Какво ли ни чака още?!