Какво от това, че имаме евродепутати, щом като транспортът ни e скапан

Ана Кочева

"Като заваля дъжд, та цяла неделя..." Заля избирателя, който отказа разходката до урните, удави страната, наводни къщи и улици, срина огради, застраши реколта и човешки животи!
За градския транспорт в София дъждът пак се оказа изненадващ и естествено парализиращ. Господа шофьорите с 800-левовите заплати залъкатушиха понеделнишки с тромавите си возила по претоварените улици, правейки от рано сутринта огромни закъснения. Какво като има разписания по спирките, щом никой не ги спазва, щом вместо на 6 минути, автобусите се появяват на 20, и то в най-добрия случай. Само в разстояние на 10 минути тази сутрин около НДК аварираха няколко коли на "Градски транспорт" - един 204 спука гума, следващият го 76 стържеше като развалена кафемелачка, няколко леки автомобила пъшкаха в опити да запалят точно по средата на булеварда, а месомелачката вътре, колкото и неописуема, си беше до болка позната и преживявана, просто защото се разиграва винаги, щом прикапе дъждец. Редовият пътник обаче няма как да се разстачкува! Всъщност не! Той го направи вчера, отсвирвайки политиците тотално, в това число и привидно дейния си столичен кмет, който разчиташе на много по-изразителна подкрепа тъкмо в София. Градът, който в най-скоро време ще се самоблокира от собствения си транспорт, европейската столица, в която няма достатъчно паркоместа из центъра, която се дави в автомобилни неуредици, в която тротоарите са превърнати в паркинги, а ватмани и шофьори могат да рекетират управата, както си поискат и предизборно да си качват заплатите в пъти повече, отколкото получава един научен работник, например. Нищо, че в Европейската Лисабонска стратегия се подчертава необходимостта от инвестиции в знанието! У нас ценностите винаги са наопаки, сигурно затова разстоянието до Европа продължава да е убийствено голямо. Развалените скрибуцащи автобуси, превозващи ненаучилия се да къпе българин, са само един от мъничките знаци, белязали изостаналото ни неевропейско общество. Затова пък то се сдоби с евродепутати, които в най-буквалния смисъл ще се спасят в Страсбург. За нас, все още оставащи тук в България, очевидно е валидна максимата "Спасяването на давещите си е мисия на самите давещи се!"