Клонираха човешки ембриони за стволови клетки

Развитието на клонираните ембриони е отнело само 2 месеца, а стволовите клетки са показали същите резултати, с перспектива за по-добри дългосрочни показатели от досега използвания метод. Технологията е много обещаваща за хиляди пациенти, които отчаяно чакат лечение.

Подходът се определя като спорен, тъй като това би означавало да се произвеждат множество човешки ембриони с цел извличане на стволовите клетки и след това те да бъдат унищожавани. Специалистите по научна етика се притесняват и от перспективите на човешкото клониране, щом веднъж то е станало възможно.

Водещият екипа, направил пробива, Шухрат Миталипов прави опити да клонира маймуни от 2007 г. Самият той твърди, че клонирането на човек не е възможно по ред причини, дори след успешното клониране на ембриони, проведено от неговия екип. Досега клонираните опитни животни страдат от множество малформации, висока ембрионална смъртност и здравословни проблеми като популярната овца Доли.

Други учени обаче твърдят, че тази технология би могла да бъде стъпка към човешкото клониране с цел репродукция и че то трябва да бъде забранено. В много страни всякакво клониране е забранено по етични и религиозни причини, но в САЩ смятат, че развитието на науката с цел лечение на тежки болести трябва да се насърчава, като изрично се забрани само клонирането на хора с цел възпроизвеждане.

Стволовите клетки са особен вид недиференцирани клетки, които могат да се "превръщат" във всякакъв вид клетки и по този начин възстановяват увредени органи и тъкани у болни хора. Има два вида стволови клетки - ембрионални, от които могат да се развият всички органи на тялото, и възрастни, които могат да се обновяват през целия живот на организма.

Последните се извличат от кръвта, костния мозък, кожата и други органи на човека и досега се използват за лечение на някои болести като левкемията. Поради начина на създаването им обаче - чрез ретровируси, качеството им в дългосрочен план може да бъде компрометирано. Също така тяхното развитие отнема 4-6 месеца, което е твърде дълго за много от пациентите.