Константин Жеваго - на 34 години с 3,4 млрд долара и мистериозна биография

Както се случва само в приказките пътят на Константин Жеваго в големия бизнес започва, когато той е още почти юноша. Силно рамо му дават известните в Украйна олигарси Григорий Суркис и Виктор Медведчук. Преди това Жеваго е имал някакъв съвместен бизнес със Сергей Череп (на правете асоциации). Двамата основали фирмите „Иксект" и „Ровекс", както и швейцарския техен клон „STN investments". По-късно основават и „Легион 95", която приватизира Полтавския минно-обогатителен комбинат, най-големият в Украйна и сред гигантите в Европа.

В началото на 90-те години Суркис основава чрез свои роднини в САЩ фирмите „Барли мениджмънт" и „Нюпорт мениджмънт". Регистрира и мистериозния концерн „Национален инвестиционен фонд „Омета ХХІ век", в който влизат „Омета трас", „Омета инвест" и „Омета прайвит". Сред учредителите се оказва и международната адвокатска кантора „Би ай Ем", основана пък от „Бен-Израел и Ко" на Виктор Медведчук, Григорий и Игор Суркис, Валентин Згурский, Юрий Карпенко, Богдан Губский и Юрий Лях. Това всъщност е известната „великолепната седморка" от Киев.

„Омета ХХІ век" създава класическа финансова пирамида, която събира парите на хиляди украинци. С тях „седморката" разширява бизнеса си, а вложителите пият по една студена вода. Собственост на „седморката" става легендарния промишлено-финансов концерн „Славутич". В този момент на големите Суркис, Медведчук и Ко им било нужно „момче от националното стопанство", както бил известен Киевският институт по национално стопанство. Първи бил привлечен Виктор Тумарев, приятел на брата на Константин Жеваго. По-късно „на работа" бил извикан и Константин. Това станало с помощта на бащата на неговия партньор Сергей Череп. Точно в този период фирмата на Жеваго и Череп „Ровекс" станала съучредител на инвестиционната компания „Финанси и кредит", която бизнескръговете бързо нарекли „ФИК" или „Финик". Голяма част от парите, присвоени от населението, се оказали в сметки именно на „ФИК". Жеваго и Тумарев се заели с „изпирането" на парите на „великолепната седморка" чрез „ФИК", която по-късно била преобразувана в банкова структура.

След този първи стремителен етап от своето развитие младежите си намерили нов покровител - бизнес групировката Бакай - Кучеленко. Връзката със старите учители обаче се запазила. Фактически Жеваго и Тумарев се превърнали в нещо като швейцарска банка през Втората световна война, когато на едно място се въртели парите и на Третия райх и на презираните от него евреи. По същата формула Жеваго построил мост и към Суркис, и към Волков, и към Бакай. Станал любимец и на Алексей Кучеренко, бивш депутат и ексгубернатор на Запорожието.

По време на „оранжевата революция" в Киев през 2004 г. Жеваго подкрепил финансово вождовете на палатковите лагери и така се залепил към новата власт на президента Ющенко и най-вече към „газовата кралица" Юлия Тимошенко. В някои среди дори се разказват слухове, че връзката им не била само делова, но даказателства досега няма.

Постепенно младият и находчив Жеваго придобива акции от гиганти като „Галичфарм", „Стахановски завод за въглерод", „Кременчугски завод за въглерод", заводът за автомобилни гуми „Валса", „Ужгородский турбогаз", Белоцерковската топлоцентрала, „Нефтехимимпекс" и др.

Разбира се перлата на „ФИК" си остава Полтавския минно-обогатителен комбинат, който преработва 40% от желязната руда в Украйна и изнася 80 на сто от продукцията си. Приватизацията на комбината обаче и досега е обвита в мъгла и догадки. Знае се само, че в средата на 90-те години името на Жеваго е замесвано в „изпирането" на милиони от Полтавския  МОК, както и от останалите заводи от този отрасъл, много от които били докарани до фалит. Нещо като схемата с „Кремиковци", който бе продаден за 1 долар от правителството на Иван Костов. Запознати твърдят, че тогава кръгове в Киев се възхитили от „способностите" на българските политици да изкарат милиони от врътката с комбината и дването му в ръцете на Валентин Захариев.

След „оранжевата револяция" прокуратурата в Киев се заема да разнищва схемите за източване на минно-обогатителните комбинати в Украйна. С опасната задача се заели прокурорките Татяна Корнякова и Анна Циганенко, които направили всичко по силите си да разкрият схемите на грабеж. Според техен доклад източването и „прането" на пари Жеваго организирал, като привлякъл на своя страна мрежа от сътрудници, между които висши прокурори, политици, министри и дори премиери на Украйна.

Двете прокурорки доста притеснили Жеваго. Затова той предприел контраакция, в която включил влиятелни хора като Порошенко, Кучеренко и съветници на президента Ющенко. Чрез черна пиар кампания Жеваго успял да притисне до стената дори самата Юлия Тимошенко, тогава министър председател. Тя от своя страна, за да запази добрите си отношения с него, разпоредила да се извади от списъка за реприватизация Полтавския гигант. Нещо повече, поставила Жеваго и в списъка с кандидат-депутати, с което го спечелила окончателно на своя страна. Пред свои близки тя била споделила, че му е дала „шанс да стане добро момче".  Така Жеваго си осигурил тоталната подкрепа на „оранжевите", което разбира се му струвало доста пари.

Амбициите на двете прокурорки да стигнат до корупцията по високите етажи на властта така и останали неосъществени... Жеваго се оказал недосегаем за правосъдието.

Скандалите обаче не спрели до тук. Чрез своя наставник в бизнеса Кучеренко, братята Жеваго придобили активи от гиганта „АнтоКраз". Чрез двамата пък американската компания Statex Corp придобива собственост в „Ривнеазот". Интересното в случая е, че в САЩ тази фирма не се ползва с добро име, дари някои американски медии я свързват с руската мафия и най-вече с името на легендарния „законен крадец", както го наричат журналисти, Вячеслав Иванков - Япончик. Същият излежава в американски затвор 10-годишна присъда, след което е върнат в Русия, където пък руски съд го оневинява... 

И още. Австрийската компанията Raiffeisen Investment AG в един момент отстъпва своите акции на Дмитрий Фирташ - представител в Украйна на известния мафиот Семьон Могилевич. Същият Фирташ е замесен и в скандала с доставката на туркменски газ за Украйна преди време чрез унгарската офшорка „Eural Trans Gas", чиито собственик се оказва ...Семьон Могилевич.

Някои от най-големите си удари в бизнеса Константин Жеваго прави чрез киевска съдийка. Формулата е проста: Жеваго превзема нови и нови предприятия като обединението „Азот", например. Сделките обаче биват атакувани в съда. Точно тук в битката влиза съдийката от Печорския Киевски съд Елена Умнова. И Жеваго печели делата. Юристи коментират, че Умнова е състудентка и някогашна голяма любов на Виктор Медведчук, един от покровителите на Константин.

Не всичко около Константин Жеваго обаче е спокойно в днешно време. Става дума за една от поредните атаки срещу зданието на „Леганскобленерго" от хора на „ФИК", начело с Константин Валентинович преди две години. По време на щурма от инфаркт умира шефът на дружеството Михаил Поляков. Прокуратурата започва разследване, което по-късно е спряно. Конкуренти на Жеваго обаче намекват, че винаги могат да активират делото. Затова бизнесменът продължава да ползва „крилото" на Юлия Тимошенко, която за пореден път обещава непослушното момче на украинския бизнес да се поправи. Както казват украинците обаче „На гърбавия само едно нещо може да му помогне". Дали то е в ръцете на Тимошенко - може само да се гадае.

Новината за придобиването на „Кремиковци" от Константин Жеваго не е сред водещите в Украйна. Дори колеги от медии в Киев заявиха, че не са чули за проекта.

Провал. Според украински експерти преди време Жеваго пуска на Лондонската борса акции на любимия си Полтавски минно-обогатителен комбинат-гигант. Те обаче са изкупени от неговите конкуренти Коломойский, Усманов и Лужниковский. Както се казва, очаквал да стане световен, а се оказал пак украински...

По материали на украински медии

 

Текст към снимки:

1. Константин Жеваго с вратовръзка "британското знаме"

2. Любимата покровителка Юлия Тимошенко

3. Любимата кола Мерцедес SL-600