Корените на Червената шапчица ?

Възстановяването на историята на приказка е като работата на биолог, който доказва, че човекът и маймуните имат общ прародител, но са еволюирали по различен начин, заяви антропологът Джейми Техрани от университета в Дърам, Англия. Изследването на неговия екип проследява генезиса на популярни приказки и вярвания, за да хвърли нова светлина върху миграции на хора. Резултатите сочат, че приказката "Вълкът и седемте козлета" вероятно датира от I век и е поставила основите за появата на приказката за Червената шапчица 1000 години по-късно.

Популярната в Европа и Близкия изток приказка "Вълкът и седемте козлета" описва историята за вълк, дегизиран като коза, за да изяде малките й. В приказката за Червената шапчица вълкът изяжда момиченцето, след като се е дегизирал, за да изглежда като баба й. Приказката за Червената шапчица е пресъздадена в трудове на братя Грим в Германия, публикувани през XIX век. Тази версия е базирана върху написаната от французина Шарл Перо през XVII век. Той пък се вдъхновил от по-древно устно народно творчество във Франция и Австрия. Съществуват различни варианти на същата приказка в Африка и Азия. За да открие произхода на приказката, Техрани подложил 58 нейни варианта на филогенетичен анализ - статистически метод, който е ползван от биолозите за класификация на живите създания и позволява да се установи степента на родство между видовете, както и да се опознае еволюцията им.

Учените фокусирали вниманието си върху 72 "сценария" в зависимост от различни протагонисти, като вълка, човекоядеца, и използваните от тях хитрости, за да измамят жертвите си. Изследването освен това обори теорията, че най-древната версия на приказката за Червената шапчица произхожда от китайското устно народно творчество и се е разпространила на Запад по пътя на коприната. Получените резултати показват тъкмо обратното - че китайската версия произхожда от европейското устно народно творчество, уверява Техрани. Резултатите от изследването са публикувани в PLoS ONE.