Модерното изкуство - оръжие за ЦРУ

Централното разузнавателно управление (ЦРУ) е използвало съвременното американско изкуство, включително творбите на изявени творци като Джаксън Полък, Робърт Мъдъруел, Вилем де Кунинг и Марк Ротко като оръжие в Студената война.

Точно като ренесансов принц - с разликата, че ЦРУ действа тайно - агенцията закриля и рекламира абстрактните творби на американските експресионисти по целия свят в продължение на 20 години.

Връзката между двете звучи, меко казано, странно

50-те и 60-те години на миналия век са период, в който повечето американци не харесват и дори презират съвременното изкуство - самият президент Труман обобщава общественото мнение по въпроса с прословутата си фраза: "Ако това е изкуство, тогава аз съм хотентот".

Що се отнася до самите творци, голяма част от тях са бивши комунисти, които едва са били допуснати до Америка в ерата на Маккарти - при всички положения не и от хората, които обикновено получават правителствена подкрепа.

Тогава защо ЦРУ избира да застане зад тях? Защото в пропагандната война срещу Съветския съюз, новото артистично движение би могло да се използва като доказателство за творчеството, интелектуалната свобода и културното надмощие на САЩ. Руското изкуство, овързано в усмирителната риза на комунистическата идеология, не би могло да е конкуренция.

Наличието на тази политика, която е била повод за слухове и спорове в продължение на десетилетия, наскоро бе официално потвърдено за първи път от бивши служители на ЦРУ.

Без знанието на самите творци, новото американско изкуство е било тайно насърчавано като част от политика, известна като "дългата каишка" - подход, до известна степен наподобяващ индиректната подкрепа на ЦРУ за изданието Encounter, издавано от Стивън Спендър.

Решението за включване на културата и изкуството в американския арсенал за Студената война е взето почти веднага след основаването на ЦРУ през 1947 г.

Притеснена от привлекателния имидж на комунизма за много западни интелектуалци и творци, новата правителствена агенция основава специален отдел - "Резерв от пропагандни активи" (Propaganda Assets Inventory), който в своя пик е могъл да влияе на повече от 800 вестници, списания и публични информационни организации.

В ЦРУ се шегуват помежду си, че той е като джубокс: нужно е натискането само на един бутон от ЦРУ, за да чуят желаната от тях песен да се пее по целия свят.

Следващият ключов момент е през 1950 г., когато се основава отдел "Международни организации" под ръководството на Том Брейдън. Именно тази служба субсидира анимираната версия на "Фермата на животните" на Джордж Оруел, а също така спонсорира и редица американски джаз артисти, оперни рецитали, както и международните турнета на Бостънския симфоничен оркестър.

Структурата внедрява свои агенти във филмовата индустрия, издателските къщи и дори като пътуващи писатели за уважаваните пътеводители Fodor. Понастоящем е известно, че поделението е насърчавало и отличаващото се с относително анархистки дух авангардно движение на абстрактния експресионизъм в САЩ.

Първоначално опитите за насърчаване и подкрепа на новото американско изкуство са били по-открити

През 1947-а държавата организира и финансира пътуваща международна изложба, наречена "Напредващото американско изкуство", чиято цел е да опровергае твърденията на СССР, че САЩ са културна пустиня.

Но изложбата предизвиква скандал в родната си държава, провокирайки Труман да направи известното си изказване за хотентотите, а един огорчен конгресмен да заяви: "Аз съм просто един тъп американец, който плаща данъци, за да се финансират тези боклуци". Логично се наложило изложбата да бъде отменена.

Американското правителство било изправено пред дилема. Царящата еснафщина, комбинирана с истеричното отричане от страна на Джоузеф Маккарти на всичко авангардно и неортодоксално, изглеждала твърде притеснително.

Освен това дискредитирала идеята, че Америка е изтънчена и културно обогатена демокрация. А и пречела и на американското правителство да затвърди статута на Ню Йорк като световен културен център, превъзхождащ Париж - опити за което се правят от 1930 г. насам.

ЦРУ излизат на сцената именно за да решат тази дилема

Връзката между разузнаването и изящните изкуства не е чак толкова абсурдна, колкото изглежда на пръв поглед. По това време новата правителствена структура, в която работят предимно възпитаници на Харвард и Йейл, които колекционират изкуство и пишат романи в свободното си време, е убежище на либерализма в сравнение с политическия свят, доминиран от ФБР-то на Маккарти или Джей Едгар Хувър.

Ако съществува официална институция, която е в позицията да възхвалява тълпата ленинисти, троцкисти и откровени алкохолици, която съставлява Нюйоркската школа, то това със сигурност е било ЦРУ.

До този момент липсваха пряки доказателства, че тази връзка действително е била осъществена, но за първи път бившият служител на ЦРУ Доналд Джеймсън тези дни реши да наруши тишината и да проговори. Да, признава той, агенцията е смятала абстрактния експресионизъм за възможност за идеологическа диверсия - и да, бил е използван като такава.

"Що се отнася до абстрактния експресионизъм, иска ми се да можех да кажа, че ЦРУ са го изобретили, само за да видят какво ще се случи в Ню Йорк и центъра на Сохо след него!", шегува се Джеймсън. "Но мисля, че направихме всичко това, за да разпознаем разликата.

Всепризнат факт е, че абстрактният експресионизъм е точно типът изкуство, което кара социалистическия реализъм да изглежда още по-стилизиран, ограничен и скован, отколкото е. А тази връзка беше доста експлоатирана в някои от изложбите".

"В известен смисъл Москва помогна допълнително за постигането на тази наша цел, защото в онези дни Русия доста бурно отричаше всеки вид липса на конформизъм спрямо моделите на социализма. Така че беше доста адекватно и логично да се смята, че всичко, което СССР критикува толкова остро и нееднозначно си струва подкрепата по един или друг начин".

За да продължи да следва тайния си интерес към американския ляв авангард, ЦРУ се постарава максимално патронажът му да не бъде разкрит

"Подобни действия можеха да се извършват само през няколко нива на подставени лица," обяснява Джеймсън, "така че да не могат тези хора да бъдат свързвани с организацията. А и нямаше как да бъде по-директно, защото повечето от тези творци бяха хора с много негативно отношение към правителството - и особено към ЦРУ."

Именно тогава се ражда концепцията за "дългата каишка". Основен елемент от кампанията на ЦРУ става Конгресът за културна свобода - сборище от интелектуалци, писатели, историци, поети и творци, основано със средства на ЦРУ през 1950-а и управлявано от представител на агенцията.

Този конгрес е пунктът, от който културата би могла да бъде защитавана от атаките на Москва и привържениците й на Запад. В пика си структурата разполага със служби в 35 държави и издава десетки списания, в това число и Encounter.

Конгресът за културна свобода предоставя на ЦРУ идеалния фронт за реализиране на тайните си интереси. Организацията е официален спонсор за пътуващи изложби, списанията й предоставят поле за изява на критиците, одобряващи новия американски стил в изобразителното изкуство и никой, в това число и самите творци, не подозира нищо за това.

Тъй като абстрактният експресионизъм е скъп за транспортиране и показване по изложби, редица галерии и милионери биват включени в играта

Главно действащо лице в случая е Нелсън Рокфелер, чиято майка е съосновател на Музея за съвременни изкуства в Ню Йорк (MoMA). Като президент на "музея на мама", Рокфелер е един от най-големите поддръжници на абстрактния експресионизъм (който той нарича "рисуване по частна инициатива"). Музеят му сключва договор с Конгреса за културна свобода, според който той трябва да организира и курира всички по-важни изложби на течението.

Музеят е свързан и с другите мостове на ЦРУ. Уилям Пали, президентът на CBS и един от основателите на ЦРУ, заема мястото си в борда на Международната програма на Музея.

Джон Хей Уитни, който служи във военния предшественик на ЦРУ - Управлението на стратегическите служби (УСС), е негов председател. А първият директор на поделение "Международни организации" Том Брейдън става секретар на Музея през 1949 г.

Вече на повече от 80 години, Брейдън живее в Удбридж, Вирджиния, а домът му е пълен с картини от ерата на абстрактния експресионизъм. Той обяснява целта на отдела "Международни организации":

"Искахме да обединим всички писатели, музиканти, артисти и творци, за да демонстрираме, че Западът и САЩ са се посветили на свободата на изразяването и интелектуалните постижения, че тук няма строги ограничения за това какво можеш да пишеш, казваш, правиш или рисуваш, каквито бяха налице в Съветския съюз. Мисля, че това е най-важното поделение, с което ЦРУ разполагаше и смятам, че изигра огромна роля в Студената война".

Той също признава, че ЦРУ е действало тайно - заради публичното неодобрение към авангарда

"Беше много трудно да убедим Конгреса в някои от нещата, които искахме да правим - да пращаме изложби и оркестри в чужбина, както и да издаваме списания там. Това е една от причините, поради които трябваше да го правим тайно. Трябваше да е секретно. За да насърчим откритостта, трябваше да действаме в сянка".

Дали абстрактният експресионизъм щеше да бъде преобладаващото арт движение в следвоенните години без този патронаж? Отговорът вероятно е да. Все пак вижте къде се озова това изкуство: в мраморните зали на банки, общински съвети, по летища, офиси на големи фирми и най-вече във великите галерии.

За бойците от Студената война, които са го поощрявали, тези картини са били логото на тяхната култура и система, което трябваше да бъде показвано на всички важни места. И те очевидно са успели в мисията си - защото точно това се случи.