Нан Мадол – неразгаданата Венеция в Тихия океан

Тук обичайно горещите дни започват с чаша ароматно кафе, доставено от Нова Зеландия – най-близката точка на съвремената цивицизация. Времето за местните хора минава безметежно, в отглеждане на банани, таро и други екзотични култури, и разбира се – в риболов. Това, което обаче прави монотонния им живот необикновен са чудесата, които стават и тайнствените истории, които местните разказват за митично място - Нан Мадо,

За микронезийците Нан Мадол винаги е бил “пространство на безкрая”, а за учените – най-старият град в това кътче на света, който и днес е една от големите загадки на древните цивилизации.

Построен върху коралов риф, той е съставен от 92 изкуствени островчета, свързани с подводни тунели и многобройни канали. Островите били изградени от милиони естествени базалтови колони, някои с тегло от 50 тона. Странното е обаче, че такива огромни каменни блокове не се намират на островите на архипелага. Според учените за построяването на уникалния комплекс са били необходими около 250 милиона тона от самородната базалтова скала и поне триста година, за да бъдат докарини от хората на това митично място.



Миналото на Нан Мадол дълго време е забулено в тайни, легенди и митове. Старо поверие разказва, че изчезналият град бил създаден с намесата на свръхестествени, извънземни сили. Най-популярната история обаче е свързана с живота на двама макьосници – братята Олосипа и Олосопа, които само с вдигане на ръката си умеели да усмиряват природните стихи. На Небесния риф на Понапе те дошли незнайно откъде заедно с 10 000 поданици. Станали родоначалници на Сауделурите, 16 на брой, които създали велика империя, която управлявали цели четири века. Още с пристигането си започнали да изграждат изкуствени острови и плавателни канали между тях. Прочули се като свирепи тирани. Карали поданиците си да строят сгради върху морския риф, като ги принуждавали да разказват приказки на огромните стълбове, които с неимоверни усилия пренасяли отнякъде дотук. Множеството мегалитни постройки и пристанищен център, които създали, по-късно нарекли Нан Мадол.

Интересът на учените към историята на тайнствения град датира от далечната 1896. В продължение на много години изследователите търсят обяснение кога и как е бил създаден феномена в Тихия океан. Опит да хвърли светлина около тази мистерия прави за първи път д-р Паул Хамбрух, член на голямата експедицията “Тилениус” през 1908 година. Изучил подробно миналото на Микронезия, той стига до хипотезата, че този странен град е бил основан от един от първите Сауделури. По време на изследванията е отхвърлена категорично хипотезата за намеса на пришълци от космоса или друга магическа сила. В нейна подкрепа са грубият градеж на Нан Мадол, както и липсата на каквито и да е надписи или други находки, които да доказват, че в построяването на мегалитния комплекс са участвали представители на непозната напреднала цивилизация.



В резултат на продължителните археологически проучвания и направената по-късно радиовъглеродна датиравка на откритите находки в района показват, че най-вероятно Нан Мадол е възникнал не по-рано от I - II век., а целият мегалитен коплекс е бил създаден чак през VIII – IX век. Своята импозантност той е придобил няколко столетия по-късно - към края на XII век, за което говорят други артефакти, намерени тук при последните експедиции.

Разкритите структури тогава дават основание на изследователите да свързват Нан Мадол с някакво специално място, различно от същинския град на остров Понапе. Той представлявал своеобразен комплекс от няколко групи постройки, сред които ясно се открояват кралската резиденция и жилищата на местната аристокрация. Негов център бил Долният град (Мадол-Па), където живеел кралят. Горният град (Матол-Пау-Уе) включвал най-високата постройка - Нан Тоуас или “Мястото с високите стени", където погребвали Саталурите. Там били също къщата на висшите жреци (Ес-Ен-Тау) и предполагаемата гробница на Исо-Калакал (Пен-Ен-Кител). Третата част на Нан Мадол оформяли укрепителните стени към морето, множеството канали и свързващи конструкции, в чиято най-южна точка бил разположен свещеният кралски дворец и жертвен олтар Пан Катера.

Изключителната импозантност на комплекса, символизиращ мощта на хората, живяли тук и техните уникални традиции, кара учените да припознаят в Нан Мадол голям религиозен център. Те не изключват възможността да е бил свързан и с много популярния сред местното население култ към бога костенурка Нанунсунсап.



Старо предание разказва, че понапейците имали традиция, когато хванат морска костенурка, да я отнасят на това свещено място. Затваряли я в една от къщите, докато се събере цялото племе. Тогава жреците намазвали костенурката с кокосово масло, окичвали я с украшения, натоварвали я на лодка и плавали по каналите на Нан Мадол до Пан Катера. През цялото време един от жреците се взирал в очите на костенурката и всеки пък, когато тя мигала, мигал и той. Когато стигнели Пан Катера, там вече ги очаквал голям огън. Жреците убивали костенурката, счупвали черупката с тояга и я изпичали. После я сервирали на високпоставените гости, като изпълнявали тържествени молитви и ритуали. Този култ просъществувал чак до царуването на Нан Марки Люк-Ен-Муею, около 1800 година.

Оттогава Нан Мадол започнал бавно да запада, докато един ден се превърнал в притихнали и мрачни руини, погълнати от буйна тропическа растителност и забрава.

В навечерието на Втората световна война, когато архипелагът в Тихия океан бил вече под управлението на Япония, митът за изчезналия град отново възкръсва. Тогава местните често разказват как предците им полагали мощите на всички знатни хора в “Къщата на мъртвите” в Нан Мадол. Заинтригувани от тази история, в продължение на години японски водолази и учени търсят по дъното на океана, между страховити стени и призрачни постройки, доказателство за това. И до днес има запазени записки, в които се твърди, че са били открити множество сложни като кострукция, херметически затворени ковчези, направени от чиста платина.

Учените предполагат, че ако те са съществували, най-вероятно са били изнесени от Нан Мадол по мистериозен начин на потайно място, далече от Микронезия. Досега обаче не са открити артефакти, доказващи подобна хипотеза, което не изключва възможността безценните находки от Нан Мадол да са унищожени още по време на Втората световна война или да са потънали в частни колекции.



Днес Нан Мадол преживява своя ренесанс. Митичният град е превърнат в една от най-големите туристически атракции на света, станала популярна като Венеция в Тихия океан. Всеки ден по многобройните му канали плуват множество плавателни съдове. Местните гидове с охота развеждат туристи от цял свят из някогашните "сгради", наречени със странни имена - "Островът на войните", "Островът на крокодила", "Островът на свещената змиорка"... Разказват древни легенди и митове за потъналия тайнствен град, които карат гостите да изпадат в захлас, запленени от екзотиката на това мистично място.