НАСА хранила хлебарки със скали от Луната

НАСА все още разполага с по-голямата част от лунните скали, които екипажът на Аполо 11 донесе у дома, но малка част от богатството на астронавтите е била използвана в малко известен, но жизненоважен набор от експерименти, които гарантирали, че пробите са безопасни за съхранение тук на Земята.

Учените били почти сигурни, че на Луната не живеят никакви потенциално опасни микроби, но не можеха да бъдат абсолютно сигурни.

И докато извличането на лунни скали беше невероятен дар за науката, на Земята това можеше да се окаже проклятие, ако се окажеше, че тези скали са опасни за земния живот. Ето защо, като част от подготовката за мисията, НАСА трябваше да състави програма за тестове.

„Трябваше да докажем, че няма да заразим с нещо не само хората, но и рибите, птиците, всякакви животни и растения. Трябваше да докажем, че няма да повлияем на нито един аспект от биосферата на Земята. Ето защо разработихме програма, която изпълнихме в продължение на три полета“, споделя Чарлз Бери, който отговаря за медицинските операции по време на мисиите Аполо.

Самите астронавти бяха поставени под карантина при пристигането им на Земята и останали изолирани от всички, освен от 20 човека, в продължение на три седмици. Колекция от мишки в същото време е инжектирана с лунен материал. Гризачите биваш строго наблюдавани от учените, също както астронавтите под карантина.

Самите астронавти също са наблюдавали мишките и искали да знаят как се справят те.

Ако гризачите се справят добре, вероятно астронавтите ще излязат от карантината навреме, ако мишките не са добре – карантината може да бъде удължена, а астронавтите – изследвани още по-внимателно и подробно.

Но за НАСА потвърждението, че хората и мишките биха оцелели при излагане на лунен материал, не е достатъчно за сигурността на живота на Земята. В допълнение към мишките НАСА подлага на експеримент и още видове: японски пъдпъдък, няколко неназовани видове риби, кафяви скариди и стриди, немски хлебарки и домашни мушици и други.

След това НАСА се обръща към безценния 22 килограма лунен материал, доставен наскоро. Учените смилат всичко на прах, половината от който пекат, за да стерилизират, а другата половина оставят както си е.

Мишките и пъдпъдъците получават лунна проба в организма си с инжекция, за насекомите пробата се смесва с храната им, а за водните животни просто е добавен лунен прах във водата, в която живеят.

НАСА наблюдава менажерията в продължение на месец, за да види дали някое същество няма да пострада от излагането на лунния материал. Немските хлебарки, хранени с лунен прах, процъфтявали въпреки екзотичната диета. Всички животни се справили добре с едно изключение – всички стриди умирали, независимо дали са в чиста вода или в тази примесена с лунен прах. Вероятно учените са предизвикали това, тъй като са провеждали тестовете по време на размножителния период на стридите.

В допълнение към тестването на животни, НАСА работи и с американското министерство на земеделието, за да тества растенията за евентуални нежелани реакции към лунен материал, за всеки случай. Не е имало нежелани реакции, а някои от растенията дори се развивали по-добре в почвата с лунен прах.

Подобни експерименти са провеждани и след мисиите Аполо 14 и Аполо 16.

Накрая НАСА се уверява, че лунните проби са безобидни. След Аполо 14 през 1971 г., агенцията спира тестването върху животни и растения и прекратява строгите карантинни процедури за астронавтите при завръщането им на Земята.