Отчаяни онкоболни напразно чукат по институционални врати (продължение)

(продължение от 21 февруари)

Ана Кочева

  Новите методи за борба с рака, които се прилагат по света, са добре известни и в българското министерство на Министерство на здравеопазването. Те обаче са известни по странен начин, казва доц. Лъчезар Аврамов - доктор по биофизика, един от създателите на Центъра по интегративна медицина, и добавя: „Ние го говорим, а те не искат да го знаят!”

  След прилагането на „Инсулин потенцираната терапия” в Центъра на д-р Дамянов раковите процеси се стопират, но лечението не бива да свършва дотук - болните имат нужда и от следваща стъпка, защото инсулиновата терапия не е панацея и има предел на възможностите си. А на тези хора наистина може да се даде още нещо, за да се подсили ефекта на терапията. Необходими са хипертермия, електротерапия, фотодинамична терапия и ваксината на Коули. Тъкмо тя е най-евтиното и най-достъпното средство.

Д-р Дамянов е влязъл във връзка с канадски институт, който разработва и произвежда въпросната ваксина и се е договорил да я получи безплатно, срещу което всички български резултати ще се предоставят на канадците, за да могат те да обобщят пред своята държава лечебните възможности на ваксината и да поискат отпускане на средства за широкото й прилагане. С този препарат вече са лекувани и документирани над 1000 пациенти с ракови заболявания.

Самият д-р Уйлиям Коули е харвардски възпитаник и по-късно хирург в болницата Слоан-Кетеринг, САЩ. Той прави откритие, което поставя основите на съвременната имунология. Повод за това става наблюдението му върху болен с напреднал сарком, неколкократно опериран безуспешно. След третата операция болният развива кожна инфекция, с причинител микроба Streptococcus pyogenes. Още по време на болничния престой се наблюдава как след всяка температурна треска туморът прогресивнo намалява до пълното му изчезване. Проследен 7 години по-късно, той е без каквито и да е следи от заболяването. Проучването на болничната документация показва и други подобни случаи. Младият д-р Коули достига до заключението за възможността убитите бактерии да стимулират инфекция, протичаща с възпаление, треска и температура, което да води до лечебен ефект при туморите. Така се достига до създаването на ваксината за лечение на туморни заболявания. За първи път тази ваксина е приложена при болен с напреднал сарком обхващащ коремната стена, таза и пикочния мехур и е довела до пълна регресия на тумора. След лечението болният е без тумор 26 години до смъртта си, причинена от миокарден инфаркт.

На възраженията, че приложението на тази ваксина, която е открита твърде отдавна, е връщане назад, лекарите от центъра отговарят, че в медицината понятие като „връщане” няма. Както иглотерапията е измислена преди 5 000 години и продължава да се практикува, така и добрите лекарства не могат да станат „демоде”. Впрочем достойнствата на ваксината са описани в едно от най-авторитетните канадски медицински списания. В статията за ваксината четем дословно: „Подходът на Коули спрямо лечението на рака има своето място както в миналото, така и в настоящето и в бъдещето. Той дава рядката възможност за разработването на широко приложимо, сравнително евтино, и въпреки това ефективно лечение на рака. Даже и в онези случаи, които са извън възможностите на конвенционалната терапия, пак има надежда!”

Впрочем пациентки, лекувани с Коули Флуид в мексиканска клиника, са продължили с прилагането на ваксината и след завръщането си в своите страни. Една от тези пациентки е от България; тя продължава и понастоящем нелегално вкъщи да си поставя от препарата и да се чувства в много добро здраве.

Не може да се каже, че в Министерство на здравеопазването не знаят за този препарат – тъкмо обратното. Те са получавали многократно писмо от отделни пациенти и от фондации, в които се отправят запитвания или настойчиви молби за внасянето му. Отговорите са стандартни и обичайно те започват с добре познатото: „Министерство на здравеопазването е загрижено за безопасността и здравето на гражданите!” След позоваването на доклади, становища и експертни заключения, финалът е също толкова стандартен: "Препаратът не се разрешава по реда на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина и Наредба N 31 за определяне на правилата за добра клинична практика". И още „продуктът не може да бъде разрешен за внос и по реда на Наредба N 2, тъй като тя се прилага за лекарствени продукти, които са разрешени за употреба в някоя страна.”

Във въпросната Наредба N 2 обаче има един член 8 алинея 1, който гласи: „В случай на потребност от неразрешен за употреба в страната лекарствен продукт с животоспасяващи индикации за лечебно заведение или диспансер се изготвя протокол от ръководителя на лечебното заведение за конкретния лекарствен продукт с необходимото количество, който се съгласува с ИАЛ. Ръководителят на лечебното заведение прави мотивирано искане до министъра на здравеопазването, който взема решение относно посочения лекарствен продукт и съответното количество, като уточнява крайните потребители.” Въпросният член и алинея оставят следователно вратичка, но така или иначе съдбата на пациентите е в ръцете на институциите, които могат да дадат или да не дадат разрешение.

  Отчаяни пациенти и техните близки често отправят писма до Министерство на здравеопазването с молби да се вземе административно решение за внасяне на ваксината на Коули. Писма в тази връзка са пращани и до президента Георги Първанов. Едно от тях е на Мария Димитрова от Червен бряг, майка на 21-годишна студентка с диагноза остеогенесарком. Обезумялата от ужас жена буквално проси милостта на институциите да разрешат алтернативното и експериментално лечение, когато здравната система е оставила пациента извън здравната система. Тя пише на президента: „Ако даже само един от тези обречени доброволци получи мечтаното стабилизиране и туморна регресия чрез ваксината Коули, това ще е успех – ще бъде съхранен поне един човек за живота, за близките му. Всеки спасен живот трябва да се приема като вид победа над рака!” От администрацията на президента препращат писмото до Министерство на здравеопазването, не че Мария Димитрова не се е молила и там. Следва поредният челен сблъсък с въпросната Наредба N 2.

На 15.02.2008 г. по време на парламентарния контрол в Народното събрание проф. Радослав Гайдарски беше запитан тъкмо за проблема с издаване на разрешение от Министерството на здравеопазването за внос и приложение на ваксината на Коули или “Coley Fluid” за лечение на напреднали, метастатични случаи с туморни заболявания. По този повод Д-р Христо Дамянов и ст.н.с. Лъчезар Аврамов изпращат професионално становище до премиера Станишев с копие до министър Гайдарски, в което привеждат своите доводи и доказателства „относно неверните твърдения на специалисти, които формират неправилни и според нас вредни управленски решения.” Те привеждат информация от Канадския институт MBVax Bioscience Inc., която е предоставена и на проф. Гайдарски, и от която е видно, че ваксината е одобрена за състрадателно приложение при възрастни пациенти и деца с неоперабилни или метастатични тумори в Ирландия, Швейцария, Германия, Израел, Австралия, Австрия, Китай, Мексико и Бахамите. В получените материали е включена и директна информация за приложение на лечението с MBVax в клиники в Германия, Австрия и Ирландия, т.е страни от Европейския съюз. Впрочем в последната кореспонденция с Канадския институт се изразява учудване от създадените пречки за приложението на ваксината и се представят последни данни и факти за успешно лекувани пациенти в Мексико вкл. и български.

Разбира се, борбата продължава, категоричен е д-р Дамянов. Пагубното е, че борбата е повече с хартия, вместо за живот!

 (в продължението в понеделник, 25.02. четете за ходенето по мъките на онкоболна пациентка, изписана като безнадеждна, която сега е на крака)