Спомен за Панайотов – „случайният държавник”

  Кольо Парамов   Отиде си „помощник-царят”. Не беше такъв, но се държеше като помощник. Интересен човек – без никакъв свян, без политически опит, „случайният държавник“ Панайотов се опълчи срещу статуквото в НДСВ. Защо ли? Защото не му бе изгодна нито новата комбинацията, нито новите ортаци. И през последните 6 месеца правеше онова, което през последните 6 години е бил винаги готов да направи. Цар Борис ІІІ е бил умен и разумен човек. Доказват го историците. В един разговор с Георги Драгнев – народен представител от земеделците и голям приятел на тогавашния папски нунций в София монсеньор Ронкалий, по-късно папа Йоан ХХIII - уточнява следното:“Вие, земеделците, идвате в политиката случайно. Не може, Драгнев, случайно, така направо от нивата да влезеш в управлението на държавата. Нужна е подготовка за това. Ето, ти си завършил Одринската гимназия, там са ви учили на търпение, а всички ваши земеделци бързат. За къде бързат?“ Бързат като Пламен Панайотов да завземат държавата. Той не идва, слава Богу, от нивата, но преди да влезе в Народното събрание не бе изрекъл нито една политическа думичка, сричка или буквичка. Задоволяваше се да взима данните, добити от БНБ, да ги преработва като свои научни анализи и да ги реализира в дисертация, като плънка в тортата на научния му анализ. По-сетне усвои адвокатството, премина през услаждащия се успех, и дойде реда на държавата. През зимата на 1993 г. трябваше да доработим закона за Сметната палата на проф. М. Динев. Четохме, писахме, уточнявахме – все нямаше угода. Накрая написахме писмо до проф. Петканов, за да ни посъветва откъм правната материя на контрола. Мнение имаше, държавата я нямаше – и безнаказаната кражбата продължи. През 1996-1997 г. като първи помощник на Александър Томов, заради новата Евролевица, удачен за момента проект, успяхме да стигнем до смисъла и съдържанието на проблема за прехода – правната рамка, регламентацията на закона и приложението му при липсата на държава. Поканихме проф. Герджиков, а той ни излезе с номера - бил много зает. В по-ново време, когато Петканов, Герджиков и Пламен Панайотов взеха на аренда цялата държава, те успяха да я досъсипят по-добре и от Костов дори. Тримата начело с „помощник – царя”, организираха привидността на голямата лъжа: назначаваха, отзоваваха, определяха, разпределяха. Панайотов знаеше кой става или не става за посланик, за министър, за областен управител. Кой за висш чиновник, кой за нисш такъв – например за горски стражар. Симеон, за разлика от баща си, достатъчно дълго ги търпя, но в крайна сметка не издържа. Махането на Герджиков от поста шеф на парламента и заместването му с Борислав Великов, първото му другарче от детските годинки, бе поредната гавра с държавността, доколкото въобще я има. В банковите фирмени сметки на депутата от Монтана има толкова неясни преводи, колкото му беше неясно каква е функцията на председател на НС. Захари Стоянов, ако беше жив, щеше да се погнуси от тая поредна панайотовщина, от тази антидържавническа комбинация – направете сравнение между Захари, като водач на българския парламент и колегата му Великов, като негов далечен наследник. Но да продължим със спомените. На 13 април 2001 г. с Рачо Петров и неколцина колеги уточнявахме кой да бъде мандатоносител на НДСВ. Тошо Пейков бе ясен като слънчев ден. Но кой да бъде другият – имаше ги всякакви там, Съюз на инженерите, Съюз на офицерите, накрая излезе Съюза на жените. Не щеш ли от някъде изведнъж се появи името на Панайотов. Този странен и случаен субект не носеше у себе си нито прогнизируемост, нито съдържание. Неговата случайност бе свързана с друга задача, „случайно“ да регистрира НДСВ, което така и не успа да свърши. Иначе очакванията бяха феноменални. Като огън на надеждата и смисъл на промяната. Толкова труд бе хвърлен по идването на царя, заради свалянето на Иван Йорданов Костов, че един Панайотов бързо го прежалихме. Но не случайно у всеки от нас остана по едно на ум. Този човечец нанесе на страната ни уникални щети. Той започна масово да лансира студентките си и приятелите си, тури ги на държавната трапеза, назначи истински профани в политиката, за чиито поразии държавата ни още дълго ще плаща. По негова инициатива се стигна до идеята за трансформацията на външния ни дълг от долари в евро, от която към днешния курс щатската валута вече губим цели 1 милиард и 240 милиона долара – цифра, пред която и Александър Божков би стоял мирно и тихо, както се стои пред учителя всевишен. Пламен Панайотов и Лидия Шулева имат персонална вина и за последвалите загуби от направените по тяхно време приватизационни сделки, да не говорим за ощетените ни материални интереси в чужбина или пък за строителния хаос и мутризацията на Черноморието, които започнаха, докато бяха на власт. И друг път съм писал против политическата безсъдържателност на тези хора. Бях прогнозирал, че Панайотов и компания ще свършат много, ама много зле. Не защото имам пророчески видения, а логически очаквания. Шмекерите и комбинаторите имат къс политически живот. Особено в условията на европейската демокрация. Сега, когато лидерът на НДСВ е на път да се отърве и от останалите „панайотки“, за да може основният ремонт на партийния апарат да се довърши в движение, ще споделя следното: Новата политическа пролет ще дойде много по-рано – ще тръгне от края на януари. Симеон би трябвало да познава материала, с който работи вече от години. Нужни са му качествени личности, а не просто нови лица. Урокът „Панайотов“ става класически – всяко прибързано привличане на същества, без морални и обществени отговорности, води до кратковременни успехи, които се превръщат в опасни дългове пред избирателите, обществото и нацията. Нека останем със спомена за Панайотов. Не става дума за бъдещето на махалата, а на страната. Народът е казал:“Тихата вода е най-опасна!“ В политиката тя често пъти се маскира на скромна и сериозна, а всъщност е непрозрачна, злъчна и отмъстителна. Но идва ден и от тинестото дъно изплува на повърхността истинският й образ...