Тайни коридори и духове в парламента

Освен бродници в тоги, духове на турски престъпници също се носят из кулоарите. Под северната част на Народното събрание е било известното от времето на Османската империя „Позорно гробище”.

Негативната енергия в сградата е пословична, пише "Монитор". За нея с особено оживление говорят служители и депутати. Не един и двама народни избраници споделят, че дори час престой в парламента ги уморява и им докарва тежко главоболие и негативни мисли. Тъмната прокоба се изтъква като една от причините избирателите да недолюбват депутатите, както и за постоянните кавги между политиците. На старите гробища се вменява и вина за честите боледувания на депутатите. Легендите за негативната енергия изплуват всеки път след нечия кончина. Факт е, че още древните прабългарски предания предупреждават: върху последния дом на мъртвите не бива да се строи, защото духовете им винаги витаят.

Друг особено оборотен мит за парламента са тайните му коридори. Според архивите от Татово време е имало идея да се построи подземен коридор от НС до Софийския университет. Каква е била причината да се иска подобна свръзка, никой не знае. Факт е обаче, че сред народните избраници винаги върви приказка за тунел, свързващ бившия Партиен дом и сградата на жълтите павета. Старите служители на НС нито потвърждават, нито отричат този факт. Тайните тунели не са просто мит – част от тези около президентството са отворени в момента и за посещения.

Преди домът на законодателите да изникне, там е имало цигански катун. За това свидетелства самият Иван Вазов. „Мястото, дето днес горделиво се красува зданието на Народното събрание, тогава беше купище извън града. Няколко цигански колиби бяха разпънати там”, разказва класикът. Вазов пише още, че най-първо депутатите са се събирали в барака, служила за изнасяне на представление на амбулантна трупа. Въпросната барака се намирала на мястото на Народния театър.

Орнаментиката в бившата сграда на Партийния дом, която сега служи за нуждите на НС, показва връзката земя-човек-партия. Запознати с архитектурата и символиката на сградата разказват, че на първия етаж са аранжирани предимно земни символи, като слънчогледови пити. Нагоре обаче архитектите са поставили петолъчки, сърпове и чукове и други символи на някогашната БКП.

Тези украси почти не са запазени до днес, защото след падането на социализма е наредено те да бъдат премахнати. Петолъчките на втория етаж обаче остават – архитекти обясняват, че премахването ще промени цялата визия и ефектът няма да бъде особено добър. Партийният дом се различава коренно като архитектура от сградата на парламента. Строежът му продължава шест години, завършен е през 1954 г. Простира се на около 40 000 кв. м застроена площ. Сградата е изпълнена в стил неокласицизъм, с подчертано триумфално-тържествен и монументален характер.