Отбраната на Шипченския проход е една от най-героичните и решаващи битки по време на Руско-турската освободителна война през 1877-1878 г. Боевете, които се водят от 21 до 26 август 1877 г. между защитниците на прохода и турската армия влизат в българската история под името Шипченска епопея. Задачата на малобройния руско-български отряд под командването на ген. Н.Г. Столетов, наброяващ около 7 500 души е да спре превъзхождащата я по численост армия на Сюлейман паша /около 27 000 души и резерв от 10 000/, да не й позволи да премине Балкана и да се съедини с турските части в Североизточна България в помощ на обсадената в Плевен армия на Осман паша. Сраженията за Шипка започват на 21 август 1877 г. В течение на шест дни българи и руси с огън и щик отблъскват непрекъснатите атаки на турските табори.

Най-тежък и решаващ за отбраната е третият ден – 23 август, когато турците все повече затягат обръча около защитниците, а боеприпасите са на привършване. Следобед Сюлейман паша хвърля в боя всичките си резерви срещу центъра на отбраната. В този най-критичен момент, когато изглеждало, че Шипка ще падне, от Габрово пристига първото подкрепление, изпратено от ген. Радецки. Надвечер пристигат всички роти на 16 стрелкови батальон и след ожесточен бой турците отстъпват. Шипка е спасена!