Съединението – мигът на народното тържество

Обявената мобилизация заварва героя от Опълчението капитан Стефан Кисов в Севлиево, а думите в неговите спомени ни пренасят в атмосферата на малкото градче:

"Пристигането на тия войници ставаше тържествено. Но още по-бляскаво и даже трогателно беше изпращанието им в полковете: майки, бащи, сестри, роднини и пр., облечени в праздничните си премени, се стичаха към призователния пункт, да изпратят своите синове, братия и роднини, като им поднасяха китки и венци от разни цветя. Войниците, окичени с тия цветя, под такта на воинствените песни, често заменявани с писъците на гайди, кавали и тъпани, тържествено заминаваха за полковете. Между изпращачите се забелязваха някои със сълзи на очи, но сълзи не от жалост за раздялата с най-близките до сърцата им, а от избликванието на патриотическите чувства, които пълнеха душата и сърдцето на всеки българин.

Изпращачите напътствуваха запасните войници с разни благословии и благопожелания.

– Да ви даде, синко, Господ здравие и сила да победите врага и запазите България, благославяха старците. Земайте пример от вашите предшественици, опълченците, които тъй храбро се биха с турците при Стара Загора, Шипка и Шейново, във време на освободителната война. Нека Бог и Света Богородица да ви дадат сила и здравие и да подкрепят десницата, за да победите врага.

– Брей, Иване, Цветко, да не сте се върнали в селото с неокичени с кръстове гърди, защото няма да ви приемем, викаха едни от момите.

– Хем гледайте добре да не се уплашите от турците, викаха шеговито други, та да стане нужда и ний да дойдем на помощ!

В същото време между войниците се водеха шумни разговори и се държаха воинствени речи...."

Българският политик, тогава още гимназист, Никола Генадиев, описва атмосферата в Пловдив:

"В Пловдив стигнахме едва на 8 септември. Тук вече беше избликът на народния възторг. Щом минахме моста на Марица, влязохме в тържествующ празничен град. Преди да ида у дома си, да видя баща си и майка си, аз се упътих към кметството, дето заседаваше временното правителство. Улиците бяха препълнени с народ. Дюкяните отворени, но хората малко внимание отдаваха на търговията, всички лица засмени, всички приказват за Съединението и за предстоящото пристигане на княза. Всред множеството се мяркат Чардафонови конарци, с големи рунтави калпаци, със стегнати навуща, с патрондаши, препасани на кръста и през двете рамена, с изрази на лицето, които напомняха старовремските български войни из картините на Доспевски; доброволци с най-разнообразни носии, от униформата на Ботевата чета до гражданско облекло и цървули. И между тях и до днес е пред очите ми един висок чирпанец, дошъл в Пловдив да се нарадва на Съединението, облякъл се в редингот, черни панталони и черна жилетка от чохено сукно, препасал през рамото си турска сабя, окачена на зелена копринена лента. Засмян, тържествующ, той постоянно махаше с дългите си ръце, на всекиго се смееше, с всекиго се ръкуваше, всекиго поздравяваше и с всеки поздрав свършваше:

Долу Румелия! Долу лъжесъединистите! Да живее Съединението!

Съединена България празнуват с пълно сърце в Чирпан, Татар Пазарджик, Стара Загора, стотици градове и села.

Направена е първата крачка към осъществяване на националния идеал – обединяване на българското етническо землище в една държава.