141 години от Шипченската епопея, президентът ще произнесе слово на върха

Отбраната на прохода е една от най-героичните и решаващи битки по време на Руско-турската освободителна война през 1877 – 1878 г. Боевете се водят от 09/21 до 13/26 август 1877 г. Задачата на руско-българския отряд е да спре превъзхождащата я по численост армия на Сюлейман паша. Около 7500 души под командването на ген. Н. Г. Столетов трябва да възпрат около 27 хил. турски войници и резерв от 10 хил. и да не им позволят да преминат Балкана и да се съединят с турските части в Североизточна България в помощ на обсадената в Плевен армия на Осман паша.

Сраженията за Шипка започват на 09/21 август 1877 г. В течение на шест дни българи и руси с огън и щик отблъскват непрекъснатите атаки на турските табори. Най-тежък и решаващ за отбраната е третият ден – 11/23 август, когато турците все повече затягат обръча около защитниците, а боеприпасите са на привършване. Следобед Сюлейман паша хвърля в боя всичките си резерви срещу центъра на отбраната. В този най-критичен момент от Габрово пристига първото подкрепление, изпратено от ген. Радецки. Надвечер пристигат всички роти на 16 стрелкови батальон и след ожесточен бой турците отстъпват. Шипка е спасена!

Отбраната на Шипка продължава и през есента и зимата на 1877 г. Този период влиза в историята като „Зимно шипченско стоене“. Въпреки студа и мъглата, снежните бури и виелици, защитниците на Шипка геройски бранят прохода. След падането на Плевен (29 ноември/10 декември 1977 г.) руските войски преминават Балкана при изключително тежки зимни условия и пленяват турската армия на Вейсел паша в шейновския укрепен лагер на 28 декември 1877 г./9 януари 1878 г.

Жертвите, които руските полкове и българските дружини дават на Шипка и в полето на Шейново са около 11 хил. – убити, ранени и безследно изчезнали, а над 9000 души са замръзналите и заболелите по време на Зимното шипченско стоене.

Честванията ще започнат с туристически поход до върха, в който се очаква да се включат хиляди граждани от цялата страна.

Президентът и върховен главнокомандващ Въоръжените сили Румен Радев ще приеме почетния строй на Националната гвардейска част, след което ще бъде отслужена заупокойна молитва. Държавният глава ще произнесе слово и ще положи венец пред Паметника на свободата.