4,3,2,1... Поредната жертва на продъдената система, наречена здравеопазване

Пак си говорим за това как един български гражданин се оказва със смъртна присъда, под която стои подписът на здравната ни система.

4, 3, 2, 1… 

В началото на месец януари жена със съмнение за мозъчен кръвоизлив се оказва между четири болници, които отказват да я хоспитализират. Линейката на Спешна помощ пристига бързо, обикаля три часа, за да намери лечебно заведение.  Първо спира в “Пирогов”, където ги връщат, защото няма места. Такова е положението и във ВМА. В “Токуда” констатират, че жената е за реанимация, но и там нямало места. Същото било положението в УМБАЛ “Света Анна”. 

Тогава започват да чакат 40 минути, за да може диспечера на Спешна помощ да разбере къде все пак ще я приемат. 

4, 3, 2, 1… 

Линейката се връща към ВМА, където този път приемат жената. В крайна сметка 58-годишната жена претърпява операция, но е твърде късно. Прекарва две седмици в кома, а днес вече е със смъртен акт. 

4, 3, 2, 1… 

Сега отново се питаме кой е виновен. Ще започнат и проверки. Особено във ВМА и “Пирогов”, които в момента нямат становище по въпроса. Диагнозата на българското здравеопазване е ясна от години - липса на кадри, липса на качество, шуробаджанащина. Близките са в безтегловност, ако не дай си Боже се наложи да се потърси медицинска помощ - не знаят какво да направят, кого да потърсят. Не знаят как ще приключи историята. 

4, 3, 2, 1… 

Може да е начало. Може да е край. Следващият път ще си говорим отново - за дефицитите в системата, за виновните, безотговорните, бездействащите. Но някой ще загуби свой близък. И ние просто ще изцъкаме с език. Донякъде щастливи, че това не се случва на нас. Защото, ако се случи…

4, 3, 2, 1… 

Джесика Вълчева