А. Алексиев: Политиката на умиротворяване на злото се завръща в Европа

Когато един ден се напише историята на Европа през 21-ви век, снимката по-горе ще се счита за емблематична за времето си, както тази на Чембърлейн, който през 1938 г. развя листа с декларацията „Мир за нашето време“. А тя може би ще изглежда още по-ужасна, защото докато имаше няколко изолирани критики към жалкото раболепно поведение на политиците демократи към чудовищния режим на Хитлер през 1938 г., то сега не се чу и глас на неодобрение нито от Брюксел, нито в официалната преса в Европа към неприкритото угодничене на Меркел и Макрон на злите диктатури на Путин и Ердоган. Вместо това Макрон и Меркел призоваха армията на ЕС да защити Европа от Съединените щати, докато Путин отново безжалостно нарушаваше международното право, задържайки украински лодки в Азовско море.

Едно ново проучване на фондация Pew Foundation and the Koerber Stiftung междувременно, показа, че докато 70% от американците имат положително мнение за Германия, то 73% от германците мислят точно обратното за Америка. Такова е до голяма степен и всеобщото европейско мнение, подстрекавано от налудничевия антиамериканизъм на медиите

Истинският въпрос е: какво се случва, когато американците, от които европейците продължават да зависят за своята сигурност, разберат какво мислят за тях европейските им съюзници?

Дали това е нещо временно, макар и тревожно, приумица, която вероятно ще се промени? За съжаление, макар и много да ни се иска да е така, тази тъжна действителност е резултат от дългосрочни и неизменни тенденции в европейското социално-политическо развитие, което едва ли ще се промени скоро. Факт е, че след разпадането на Съветския съюз Европейският съюз направи рязък завой наляво, изразяващ се в нежелание да се харчат пари за отбрана, катастрофални миграционни политики и помиряване с агресивния неоимпериализъм на Русия и радикалния ислям в Турция и Европа. Осемте години на ляв уклон в управлението на Обама прикриха, но не спряха растящото политическо отчуждение между Америка и Европа. Затвърждаването на традиционните американски ценности от страна на администрацията на Тръмп неизбежно изкара на светло тази все по-растяща пропаст.

Два примера са достатъчни, за да покажат до каква степен Европа се е провалила в категорията морални ценности, за които Макрон безжалостно обвинява Съединените щати в липсата на такива. По-рано ЕС обяви Иран за терористична държава и подписа многобройни споразумения със Съединените щати за съвместно противодействие на тероризма. И когато САЩ излязоха от контрапродуктивното ядрено споразумение с Иран, ЕС направиха всичко възможно да саботират решението на Вашингтон, включително положиха усилия да заобиколят санкциите на САЩ, като създадат дружества със специално предназначение за финансиране на търговията с Техеран.

Вторият случай е активното съглашение на Германия с Русия в ущърб на Украйна и Източна Европа, каквото е изграждането на тръбопровода “Северен поток 2″, предназначен да заобиколи тези страни. Това, очевидно, е политически проект, който Меркел лицемерно защитава като просто „търговски“. Реалността, представена от енергийния експерт и бивш български посланик в Русия Илиян Василев, е следната: „Северен поток-2 ще позволи на „Газпром“ да наруши конкуренцията, да избира победители и губещи и да прехвърля богати руски държавни субсидии в сърцето на Европа.” Освен това Северен поток-2 ще позволи на Германия да действа като руски представител извън границите на Германия, като използва субсидии, забранени от законодателството на ЕС“, като по този начин действа като щит на „Газпром“ срещу законите на ЕС.“ Междувременно, въпреки многобройните уверения на Меркел, че Северен поток-2 няма да се случи, ако транзитът през Украйна не бъде гарантиран, газоразпределителното дружество „Газпром“ (Газекспорт), което отговаря за този транзит, току-що уведоми, че няма да пренася газ през Украйна след 2020 г. за България, Турция и Македония.

В една брилянтна своя статия неотдавна историкът Виктор Дейвис Хенсън разглежда странната приумица на Макрон за европейска армия и посочва истинската причина агресивният милитаризъм да доведе до Втората световна война, а именно – страхливото примирение с международните тирани от страна на демокрациите, докато не стане твърде късно за противодействие. Англия, Франция и Съединените щати биха могли да спрат Хитлер, но те толерираха безочливото му незачитане на Версайския договор и непочтеното разделяне на Чехословакия в отчаяния му опит за мир. По същия начин те биха могли да спрат агресията на Италия срещу Етиопия и анексирането на Манджурия от страна на Япония, но не направиха нищо, докато не стана твърде късно. Човек може само да се надява, че тази история на времето се повтаря само като фарс, а не като една друга трагедия.

Алекс Алексиев, bulgariaanalytica.org