Ани и Явор, Хариет и Христина, Милен Цветков, сега Сияна... Пак смърт на пътя. Не е ли време да се ядосаме?

Знаем за изнервения манталитет на много шофьори, които все бързат. Знаем и за “непобедимите”, които карат пили, дрогирани или летят по пътищата. Знаем и за нашите пътища, които дори и да не приличат на лунен пейзаж, често се оказват дали с хлъзгав асфалт, дали с бабуни, дали с пропадания. Помним случая в Своге и колко души загинаха там.

Последната статистика на МВР за пътнотранспортния травматизъм у нас е от изминалия февруари. До месец февруари 2025 година на територията на страната са настъпили 803 тежки ПТП-та, при които са загинали 57 и са ранени 989 души, от които 225 тежко, а 764 леко.

В статистиката за март ще влезе и 12-годишната Сияна. И нека тя да е последното дете, което умира на пътя. Май ни е време да се възмутим – люто. И да се борим държавата – тоест ние – да вземем мерки. Не фиктивни, както често става, а този път действителни.

12-годишната Сияна беше убита в тежък инцидент в Плевенско. Момичето умира на път към болницата в ръцете на баба си. По думите на бащата, за опасния участък между Плевен и Луковит са подавани множество сигнали до Агенция "Пътна инфраструктура", но никакви мерки не са предприети.

Буквално часове след катастрофата, в която ТИР се вряза в лекия автомобил, където пътува детето, в същия участък се случва нова катастрофа с тежкотоварен автомобил. За щастие – без пострадали и загинали. В същото време, дядото на Сияна – дългогодишен пожарникар, спасил много човешки животи, е в много тежко състояние в болница – с натрошен череп и почти без ръка. 

"Днес е погребението на Сияна. Изпращаме я в затворен ковчег. Казаха ми, че ще полудея, ако я видя, а ми трябват сили за да се боря в нейно име това да спре. Сияна трябва да спре това безумие. Явно това е била нейната мисия на този свят. Да дойде за малко и да свърши добри неща, после да отлети", пише във Facebook публикация баща ѝ Николай Попов.

“Уби я безхаберието, наглостта и корупцията. Запазените марки на родната държава. Борбата сега започва! Моя лична кауза от тук нататък ще бъде нито едно дете да не загине на пътя премазано като Сияна!”, категоричен е той.

Ако върнем лентата назад ще си спомним ужасяващи трагедии на пътя през последните години.

Ще си спомним за Ани и Явор, които бяха пометени на 50 метра от входната врата на дома си. Годениците бяха убити на булевард “Сливница” в София. Ани беше само на 24 години, Явор – на 22 години. Според събраните данни по време на сблъсъка обвиняемият Адриан Антонов е шофирал с над 100 км/ч. В първите минути на 8 май 2023 година Адриан помита Ани и Явор на пешеходна пътека. Тогава той е само на 18 години и с книжка от няма и два месеца.

Ще си спомним и как Георги Семерджиев помете Хариет Стефанович и Христина Дилева на столичния булевард “Черни връх”. И двете млади момичета загинаха. Хариет беше на 22 години, Христина – на 26 години. Тогава 35-годишният бивш футболист се удари челно в такси на булевард “Черни връх” около 22:20 часа на 5 юли 2022 година, след което автомобилът му се разполови и уби на място момичетата. Разследването установи, че Семерджиев е минал на червен светофар с драстично превишена скорост от 166 км/ч при ограничение от 50 км/ч, бил е под влияние на амфетамин и метаамфетамин, книжката му е била отнета и карал с фалшиво свидетелство и подменени табели.

Ще си спомним и за журналиста Милен Цветков. Малко след 18 часа на 19 април 2020 година – съвсем скоро стават пет години – колата на Цветков бе отнесена от джипа на Кристиан Николов, докато е на червен светофар. На косъм от катастрофата са и хората, които пресичат на пешеходната пътека. Установено бе, че младият водач е бил под въздействието на наркотици, шофирал е със 100 км/ч. От кадрите на катастрофата не се вижда да има опит за спиране. Врязва се директно с автомобила на журналиста и го убива. И говорейки за него, премиерата на документалния филм “Милен” беше преди няколко седмици, филмът още може да бъде гледан. 

Ще си спомним и как 15-годишно момче беше пометено от пиян шофьор, докато пресича на пешеходна пътека на улица “Цар Иван Шишман” в София. Детето бе убито на кръстовището между улица “Цар Иван Шишман” и улица “Генерал Йосиф В. Гурко” в София. Дрегерът и кръвната проба на 37-годишния шофьор показаха, че е управлявал колата с над 2 промила алкохол и с около 80 км/ч. Тогава хора, живеещи в района, разказаха как от години настояват за легнал полицай на мястото, където се развиват високи скорости. А по данни на bTV 37-годишният водач има предишни регистрирани провинения на пътя – от 2005 година и през 2020 година. През 2005 година е хванат да шофира с 1,4 промила алкохол.

Нужно ли е да споменаваме и колко деца остават тежко увредени след катастрофи? Прегазени на пешеходни пътеки, на бордюри, с опасност за живота след челни сблъсъци, притиснати заради неправилно изпреварване, наранени, защото пътят е лош. 

Време ни е да се ядосаме. Първо на себе си, че позволяваме това да се случва, след това на хората, които са пряко отговорни. Вината ни е колективна – търпим го, не се борим достатъчно силно или достатъчно много от нас – в мига, в който разберем това, ще можем да отворим очи и най-сетне да вървим напред. Ще сме признали вината си, ще сме си простили, ще сме излезли от дехуманизирания балон, ще сме приели смисъла на това колективно да се грижим за средата си. Може би това ще е и моментът, в който ще се превърнем в общество – ще еволюираме от маса разпокъсани фракции. И може би ще вървим напред тъкмо защото сме се превърнали в общество. Какавида сме и можем да станем пеперуда. А може и просто да забравим след три дни. Но какво говори това за нас?

Илияна Маринкова