На останалите 5,42 милиона от Ковид пандемията не им се е случило нищо друго освен институционален тормоз, дискриминация, лишаване от човешки права, загуба на работа и доходи, обедняване, социална изолация, ограничаване на достъпа до образование, здравеопазване, култура, нагнетяване на страх, агресия и омраза, медийни манипулации и пропаганда, цензура и заклеймяване на инакомислието и на мисленето изобщо, злоупотреба с власт и репресии срещу несъгласието с ограниченията на свободата.

Не го виждам баланса между вреди и ползи в името на обществения интерес.

На този фон 1,4 милиона са се ваксинирали – кои по убеждение, кои по необходимост, кои под натиск или принуда, кои от страх, кои независимо, че са преболедували. След почти година ваксиниране, вече е безспорен факт, че ваксините не предпазват от заразяване, боледуване и разпространение на коронавируса, макар да бяха „сигурни“ тези ефекти. Остана сал едно обещание – по-малко да се мре.

Казват ни, че ни пазят от Ковид. Но няма как да не се пита човек, с такива „гениални“ мерки, кой от кого ще бъде пазен: здравите от болните или обратното, преболедувалите от непреболедувалите или обратното, ваксинираните от неваксинираните или обратното. Като гледам съотношението в броя на последните, май щетата ще е по-малка ако наложат локдаун на ваксинираните и да се свършва с тази истерия.

Изобщо някой от нещо ще бъде ли предпазен или хората ще бъдат репресирани докато бъдат пречупени, докато спрат да се съпротивляват и да се борят за правата си? После какво следва, изолационни лагери за неваксинирани и триумф на… на кого?

Антония Първанова