Бабикян към Радева: Какво е да сме повече българи, а не космополити?
В една нормална държава след подобно изказване щеше да е замеряна с камъни още на същата сутрин”, категоричен е Хаджигенов.
„Радева е водена от желанието да уплътни визията на първа дама е била посъветвана зле”, смята Арман Бабикян. Той добави, че ако съпругата на президента е толкова загрижена на тема превенция от СПИН, може да посети българския център и „ефективно да даде своя дан в борбата с този бич върху човечеството”.
„Когато си толкова близо до върха е добре да се обърнеш към това до каква степен имаме имунна недостатъчност по отношение на демокрацията и властта. Когато някой много се шегува с Хитлер, дали ако той е служител на съпруга ти, трябва да продължи да работи? Когато един министър-председател казва, че летенето е хоби – къде ни е имунната система? Или е много хубаво да сме юнаци, България да е на три морета и тогава изведнъж – мъжкото в нас се надига”, коментира още скандалите от изминалата седмица Бабикян.
Той поиска обяснение от съпругата на президента какво означава „да сме повече българи, отколкото космополити”, което тя е написала в края на публикацията си.
„Първата дама има приблизително две роли – или ще играе принцеса Даяна, принцеса на народа, или ще е тиха, скромна и неинициативна сянка на мъжа си. Тя си е избрала едно от двете, по-добре да го прави професионално”, категоричен е Бабикян.
Ето какво написа президентшата Радева във Фейсбук:
Заведох 6-годишния ни котарак Чарли на ветеринар – рутинната процедура против бълхи и кърлежи. И така, съвсем между другото, докторът ме попита искам ли да го изследвам за котешки СПИН. Шах с пешката! Даже не ми е минавало през ум, че това заболяване съществува при котките. Попитах: И, ако резултатът е положителен, какво правим? Отговорът беше: Нищо, просто си знаете. Не се лекува! Продължих с въпроса: Заразен ли е за хора, за кучета? Не – отговори симпатичният доктор – Предава се по полов път, само при котките.
Някак асоциативно се присетих за Прайда и се помолих вътрешно дано участниците се сетят, ей така, между другото, да проведат една ограмотяваща, с елементи на превантивност кампания за ХИВ/СПИН/Серопозитивни, дори и само с листовки. Не за друго, а защото статистиката за 2016 година показва, че пътят на инфектиране с ХИВ/СПИН е „39% от новите случаи са се заразили при хетеросексуален контакт, 49% – при хомосексуален контакт, а 12% – при инжекционна употреба на наркотици”.
А прайдът ще го видят много младежи, девойки и невръстни деца.
Като споменах невръстни деца и се сетих за оня виц с Холмс и Уотсън:
- Какъв е този шум на улицата, Джон?
- Гей парад, сър.
- И какво искат?
- Еднополова любов, сър?
- И кой им забранява, Джон?
- Никой, сър!
- Тогава защо крещят?
Отговора го знаете. Представете си, ако е проведен между майка и невръстното й дете...
Всъщност Прайдът за мен иде да покаже, че тези хора искат да изразят своята смелост, и гордост дори, за различност. Достойно за уважение! Смели, разчупващи стереотипа, шарени и весели, минали по един или друг начин под дъгата. Имам доста такива приятели и сме в много добри отношения, с взаимно уважение едни към други. Всеки има право на свой избор. Стига да не пречи на останалите.
Думата ми не е против хомосексуалните, бисексуални, трансджендър и другите производни. А за претенцията им за различност.
Мили прайдващи, моля ви, не подминавайте факта, че всички сме различни. Независимо дали сме хетеро или хомо ориентирани. ДНК-то е еднакво само при еднояйчните близнаци, но дори там в някои случаи има пробойни. Във вените на всеки от нас тече код, различен от този на ближния ни.
Уважавам Ви, но не преигравайте, моля! Никой нищо не Ви е забранил! Вие сте толкова дискриминирани, колкото българския пенсионер, например. Колкото многодетните майки. Колкото хетеро-ориентираните хора дори. (Що не организираме прайд на хетеросексуалните, м?!)
Ако истински желаете да бъдете полезни в обществото, следващият път, освен розови помпони на барабаните си, направете информационни листовки за превенция от ХИВ/СПИН, за рисковите групи, за статистиката в страната и света. Просто давам идея, за да е по-смислено за всички, някак.
Да, животът е прекалено кратък, за да бъде вземан насериозно. Но след нас идват поколения, които ние трябва да възпитаме, да информираме, за да не правят своя избор на сляпо.
П.С. Всъщност, чудя се, дали Вие, апелиращите за толерантност и признание, осъзнахте поне за миг, че денят на Вашия прайд трябваше да е ден за траур, за смирение и покаяние. Защото военен загина в мирно време. И се сля с дъгата (Вашия обетован символ). Трагедия, която пълни сърцата ни със скръб и много, много гняв! Сега е време, мисля, да сме повече българи, отколкото широко скроени космополити. Нищо лично!
Моля, подкрепете ни.