България вече може да се похвали със свой собствен арт панаир - Sofia Art Fair!

Под мотото “Изкуството e значимо” Sofia Art Fair отвори врати на 3 октомври в иновационен Форум “Джон Атанасов” - София Тех Парк. Участие взимат основно български, но и няколко чуждестранни галерии, творчески колективи и индивидулани автори, чийто фокус е представянето на съвременно изкуство в най-различните му форми. 

Цели 57 години ни делят от момента, когато Рудолф Цвирнер в сътрудничество с колегата си дилър от Кьолн Хайн Щюнке основават първия в света панаир за съвременно изкуство - Kölner Kunstmarkt или Art Cologne. Годината е 1967 г. Тук при нас често се случва да наваксваме, но по-добре късно, отколкото никога. Като цяло може да се поспори доколко е наложимо да се появи още един арт панаир на претъпканата от подобни събития световната арт карта, но със сигурност не може да се омаловажи необходимостта от основаването на местен такъв поради факта, че пазарът за съвременно изкуство в страната неминуемо се нуждае от такъв форум, за да легитимира своето съществуване. 

Когато говорим за пазар на българско съвременно изкуство, трябва да отворим една скоба и да си зададем въпроса дали той е там само защото сме чували за него, или е там, защото имаме ясни количествени данни за него.

+359 GALLERY, автор Еленка Назърова

Ако започнем от галериите, които показват и продават съвременно изкуство, можем да твърдим, че налице имаме достатъчно на брой участници, за да говорим за пазар. Но тук идва и въпросът, кой купува на този пазар и къде се случват продажбите на произведения на изкуството? При липсата на ясни разграничения между галерии, които работят основно с комерсиална цел и други, които играят ролята на независими изложбени пространства, би било трудно да прецизираме ситуацията. Ако се разграничим от дефиниции и приемем, че всички заедно имат една обща идеална цел, а именно да подкрепят автори в излагането, маркетирането, разпоростанението и продажбата на произведения на изкуството, то спокойно можем да кажем, че в София и страната на днешен ден имаме достатъчно пространства с тази функция.

От друга страна, липсват данни за потреблението и “консумирането” на съвременно българско изкуство от страна на крайния потребител в лицето на купувача, поради което не е ясно какъв е реалният размер на този пазар и перспективите пред неговото развитие. 

Няколко са причините за тази липса. От една страна, често сделките се случват недокументирано, а от друга страна - няма публичен регистър, където да се проследят отминали събития, свързани с предлагането и купуването на съвременно изкуство. Като цяло най-сигурният начин да се проследи документираната историята на едно произведение и неговият пазар е посредством аукционите, но тук отново България остава на заден план, защото първият такъв се състоя именно тази година, организиран от Арт Адвайзъри ЕООД, The Auction Collective и Галерия Доза. В галерия Доза до 11 октомври могат да бъдат разгледани част от произведенията в търга. Над 40 съвременни български художници и повече от 80 творби се включиха в амбициозната задача, да се провери в реално време посредством международен търг нагласата не само на местната, но и на международната публика спрямо купуването на творби от съвременни български автори. 

Но да се върнем на Sofia Art Fair. Защо провеждането му е важно за местната арт сцена?

Едно такова събитие може да даде яснота за състоянието на пазара за съвременно изкуство. Извън чисто комерсиалната страна, обединяването на различни пространства и участници в един форум има и образователна цел спрямо широката публика. Привличането на интерес към сектора е важно за изграждането на устойчивост и разширяването на публиките на галерийните пространства. Наред с местната действителност, за Sofia Art Fair остава и нелеката задача да заяви своето място на по-голямата арт сцена. Конкуренцията при международните панаири за изкуство в действителност е голяма, предвид отдръпването на част от дилърите на комерсиални галерии от такива формати. Интересно би било да се проследи в дългосрочен план дали класическият формат на арт панаир ще надделее над възникването над по-иновативни формати като NOMAD, които имат за цел да показват изкуство в една по-интимна среда.

Сред дилърите често се говори за “art fair fatigue” или умора и пренасита от арт панаири. Отрицателният отпечатък върху природата, свързан с пътуването със самолет, превозването на мащабни произведения на изкуство между държави и континенти, стресът свързан с покриването на голямата финансова инвестиция покрай разноските, свързани с участието на арт панаири са фактори, които биха наклонили везните в една посока. От друга страна, остава необходимостта от достигане до чужди колекционери и купувачи, разпознаваемостта на галерията на световната сцена, както и усилията за стъпване на други пазари. Тук важна роля би могла да изиграе и самата държава, посредством отделяне на публични средства и подкрепа към галерии, които представят български автори на международни форуми за изкуство. За съжаление, в България това все още не е практика.

COLLECT, Истанбул, Турция, aвтор Zafer A. Aksit

Що се отнася до самите арт панаири, само времето ще покаже дали инвестицията в тях ще бъде оправдана, или отново ще се прибегне до по-алтернативни формати като предлагане на онлайн съдържание тип “FRIEZE VIEWING ROOM”, където могат да се разглеждат произведения с по-голям времеви диапазон и без нуждата да се помръдне от дивана. Тук отварям отново голяма скоба, част от привлекателността да участваш и присъстваш на панаир за изкуство се крие в малките детайли, чаша вино, възможност за личен човешки контакт с галериста и автора, както и емоцията около самото събитие. Sofia Art Fair тук се справиха успешно, определено имаше споделена тръпка по откриването на първият арт панаир в страната. Наслука!

Теодора Коцева