В Дания са най-щастливи, в Бурунди – най-нещастни

Челната десетка на най-щастливите държави допълват Исландия, Норвегия, Финландия, Канада, Холандия, Нова Зеландия, Австралия и Швеция. Десетте страни в дъното на класацията са Мадагаскар, Танзания, Либерия, Гвинея, Руанда, Бенин, Афганистан, Того, Сирия и Бурунди. САЩ се нареждат на 13-о място, Великобритания – на 23-о място, Франция – на 32-ро, а Италия – на 50-о. България се е придвижила леко нагоре в класацията и тази година е на 129-о място, след като миналата година бе 134-а. Непосредствено преди нас се нарежда Сенегал, а под нас – Мавритания.

Докладът, който обхваща 157 държави, взима предвид категории като реален брутен вътрешен продукт на глава от населението, продължителност на живота в добро здраве, равнище на корупция и социални свободи. Това е много силно послание за моята страна, САЩ, която е много богата, и стана още по-богата през последните 50 години, но не стана по-щастлива, коментира професор Джефри Сакс, който ръководи Мрежата за решения за устойчиво развитие и е специален съветник на генералния секретар на ООН Бан Ки-мун.

Тъй като разликите между страните, където хората са щастливи, и страните, в които хората не са щастливи, могат да се измерят научно, можем да разберем защо и да направим нещо по въпроса, посочи в интервю за Ройтерс в Рим Сакс. По думите му, когато страните представят цели като икономическо развитие, а пренебрегват социалните и целите за опазване на околната среда, резултатите могат да бъдат отрицателни за човека и дори опасни за оцеляването му.

Много страни през последните години постигнаха икономически растеж на цената на рязко повишаване на неравенството, задълбочаване на социалното изключване и сериозни щети за околната среда, допълва Сакс. Пет страни – Бутан, Еквадор, Шотландия, Обединените арабски емирства и Венецуела – имат министри на щастието, чиято задача е да го насърчават като цел на държавната политика.

В доклада за тази година се отбелязва, че три страни – Ирландия, Исландия и Япония – са успели да запазят равнището си на щастие въпреки сериозните външни сътресения като икономическата криза след 2007 г. и земетресението от 2011 г., благодарение на социалната подкрепа и солидарността. Сакс посочва Коста Рика, която е на 14-о място в класацията преди много по-богати от нея страни като пример за здраво, щастливо общество, макар че страната не е икономическа сила.