Дебатът Радев-Цачева трябва да се изучава в университетите по цял свят
1. Играта на очакванията
Хората не възприемаме реалността обективно, а пречупена през нашите очаквания. За военен като генерал Радев стои очакването да бъде тъп като галош – надали някой не се е шегувал с това, че докато Бог е раздавал акъл, военните били на маневри. За председател на парламента като г-жа Цачева, стои очакването тя да познава държавността и нормативната уредба до съвършенство – което беше и непрекъснато натяквано от ГЕРБ като опорна точка и нейна сила. На дебата двамата се представиха относително равностойно по отношение на експертността – цитираха по няколко закона, по няколко наредби, поспориха за 2-3 члена и пуснаха 4-5 числа. Никой от нас няма идея кой от двамата е бил прав в този спор, но и двамата звучаха равностойно.
Какво се получава, когато пречупим това през първоначалните очаквания?
Победа за Радев: „Хмм, този генерал май не е толкова тъп, колкото очаквах – познава законите поне колкото председателя на парламента“
Загуба за Цачева: „Хмм, тази шефка на парламента май е по-неподготвена, отколкото очаквах – не познава законите по-добре от един тъп генерал“
2. Когато влезе бандит вкъщи, тичате при бащата
Една от теориите в психологията (Юнг) е за т.н. архетипи – определени базови образи и концепции, които са заложени в психологията ни много дълбоко на подсъзнателно ниво, като дори е възможно да бъдат част от генетиката – майката, бащата, земята, злодеят в тъмното, т.н. ГЕРБ умишлено се заиграха с един такъв архетип – майката. Тя е нежна, грижовна, спокойна, умно и мъдро направлява детето в живота. Случайно или не (ако не е, подозирам американска или израелска намеса, а не руска), БСП заложиха на друг архетип – бащата. Той е силен, груб, непоклатим, прикрива детето с широкия си гръб и защитава дома.
Сега си помислете за днешния ден в България и каква е обстановката, в която се провеждат изборите. Най-важният въпрос за избирателят е националната сигурност, а заплаха номер едно е вълната от легални и нелегални имигранти, заливаща Европа през Турция и Средиземно море. Зад тях надниква грозната муцуна на радикалния ислям и тероризма.
Е, когато в къщата ви влезе бандит, при кого ще изтичате за помощ? При майка си или баща си?
3. Елементът на изненадата
Политическите дебати протичат по шаблон – безкрайно каканижене на клишета и заучени фрази, като крайната цел е да се остави трайна емоционална след в зрителя/слушателя и да се нанесат 2-3 тежки и изненадващи удара, които след това да се „залепят“ за кандидата или противника му. Роналд Рейгън направи това с прословутата му реплика „There you go again“ и шегата, че няма да превръща младостта и неопитността на опонента си в тема на кампанията, Тръмп изстреля фантастичното „Because you would be in jail“, кимването с глава на Буш младши срещу прииждащия за пореден път срещу него Ал Гор, и т.н.
Единствените толкова мощни единични и изненадващи удари в българския дебат дойдоха от Радев – „г-жо Цачева, в Турция събрахте 12 000 гласа и направо ме разбихте“, „Явно това се отнася и за „Столипиново“, защото там ме размазвате“ и гръмовния удар отдясно „Защо Ви е страх от Моника Маковей?“.
Цачева опита да хване Радев натясно с въпросите за Русия, но не й се получи по много причини – така или иначе, всички го очакваха, Радев вече беше контрирал това умело, а и от притеснение не изнесе атаката си вербално добре.
4. Когнитивният дисонанс като защита
Румен Радев знаеше, че най-голямата му слабост е въпросът дали е зависим от Русия, дали е марионетка на Путин и дали ще влезе в достлук с Цацаров и ДПС. За да се защити от това, създаде когнитивният дисонанс с евроатлантизма и постоянната лавина от образи, с които бомбардираше съзнанието на зрителя. Радев нито веднъж не спомена руския президент Путин, но пък назова Доналд Тръмп и ни каза, че ще обсъжда националната сигурност с него. Цачева направи обратното, назова директно Путин и го покани в Плевен на панорамата. Използването на име веднага формира образ в съзнанието на зрителя/слушателя. Днес всички ние в главите си имаме образите на Радев до Доналд Тръмп и на Цачева с Путин на плевенската панорама. Е, кого ще възприемем подсъзнателно за про-руски и про-американски кандидат?
По темата съдебна реформа, г-жа Цачева цитира някакви закони и обясни колко добре се справя министър Захариева. Всичко това е най-вероятно вярно и чудесно, но не ни представя нищо ново. Радев изненада всички, споменавайки Моника Маковей и обещавайки да отиде на място в Румъния. Отново брилянтна защита с когнитивен дисонанс – как ще възприемем Радев в достлук с Цацаров и ДПС, когато днес си го представяме до Маковей в румънската анти-корупционна служба?
5. Силният лидер
Избирателите по цял свят се обединяват от една обща характеристика – най-важното нещо, което търсят в своите кандидати е да бъдат „силен лидер“.
В рядко емоционална и вероятно искрено поднесена лична изповед, Цачева разказа личните си премеждия с атаките срещу нея, че е комунистка и непривлекателна. И накрая се разплака в ефир.
Радев през цялото време се държеше като лишен от емоции римски генерал от Холивудски филм, яхнал своя боен кон на хълма и надзираващ кървавата битка в низините. Личността му доминираше тотално стаята и на два пъти с кратки жестове буквално подчини водещата на дебата. И в края на дебата за кратко показа и човешка емоция с бележките за прочетената книга, описваща премеждията на пътуващ на Запад бежанец.
Кой от двамата остави впечатление на силен лидер, който ще защити българина от прииждащите орди бежанци и дрънкащите с оръжия велики сили? Кой е силният лидер – непоколебимият генерал на боен кон или искрената и уязвима жена, показала своите сълзи и предизвикала съчувствие у всички нас?
Вчерашният дебат беше рядък случай, в който единият кандидат направи всички правилни ходове, а другият – всички грешни. И би било справедливо, ако влезе не само в българските учебници по политология и маркетинг.
Румен Радев изнесе едно от най-добрите за съответната ситуация представления в политическата история.
Автор: Мартин Николаев,
Моля, подкрепете ни.
