Дигитално здравеопазване или бюрократичен блокаж: Защо телемедицината у нас „зацикли“

Най-големият абсурд в наредбата, според д-р Гергана Николова от Националното сдружение на общопрактикуващите лекари, е изискването за предварително писмено съгласие. За да може един пациент да бъде консултиран онлайн, той първо трябва физически да посети кабинета, за да подпише документ. „Това обезсмисля самата идея за дистанционна помощ“, коментира д-р Николова. Тя подчертава, че за възрастните хора в малките населени места това е на практика непреодолимо изискване.

Край на Viber и Messenger?

Досегашната неформална, но работеща практика лекари и пациенти да обменят снимки на изследвания, рецепти или показатели през приложения като Viber и WhatsApp, се оказва извън закона. Новите правила налагат използването на специални платформи с висока степен на удостоверяване на самоличността. Проблемът е, че такива платформи често липсват или са твърде сложни за масова употреба.

„Поставени сме пред дилемата да бъдем лекари или стриктни изпълнители на абсурдни наредби“, споделя д-р Николова. Според нея, ако лекарите спазват буквата на закона, те трябва да спрат да вдигат телефона за бързи съвети – нещо, което би парализирало системата.

От съсловието са категорични, проблемът не е в технологичния прогрес, а в административното му налагане „отгоре надолу“, без оглед на реалната ситуация в страната.

Общопрактикуващите лекари настояват за:

* Поетапно въвеждане на технологиите, без да се унищожават съществуващите канали за комуникация.

* Олекотени процедури за даване на съгласие, които могат да стават и по дигитален път.

* Ясни правила, които защитават лекаря, когато той коригира терапия от разстояние в спешни случаи.

Въпреки изпратените възражения, гласът на медиците засега остава нечут. Резултатът? Пациентите рискуват да останат без бърз достъп до своя лекар, а медиците – да се превърнат в заложници на софтуерни изисквания, които нямат нищо общо с хуманността.