Доц. Лозанов: 3 март не отговаря на две условия, които са ключови, за да може един празник да бъде национален

„Разпространението на писмеността е едно от ключовите постижения от българската култура, която прави българската нация“, посочи доц. Лозанов.

По думите му българите са единствената нация, която си чества езика. „Какъв по-характерен белег от езика. Има опит от Москва да се подценява нашата роля по отношение на писмеността.

Чрез превръщането на 24 май в национален празник заявяваме своето голямото културно постижение в Европа“, подчерта доц. Лозанов.

„3 март е форма на признателност към Русия. Няма никакво съмнение за ролята на Русия във войната, но като цяло в българската история тази роля е спорна. Нека да извадим руския елемент, когато празнуваме националния си празник“, каза той. По думите му 3 март се свързва с патриотизъм, който е обвързан с Русия.

„24 май е безспорна дата, но не би трябвало да бъде национален празник, защото е народен празник. Превръщането му в национален празник ще го политизира“, заяви от своя страна историкът проф. Искра Баева.