Самият той отхвърля тези твърдения и заявява, че случаят е част от дългогодишен натиск срещу хората с българско самосъзнание в Северна Македония. Каров посочва, че срещу него се водят дела още от времето на югославския период и подчертава, че не възнамерява да се отказва от своята идентичност.

Той критикува и състоянието на съдебната система в страната, като твърди, че тя действа пристрастно и е повлияна политически. По думите му македонските българи са ограничени дори в достъпа до медии, докато в публичното пространство се толерира враждебна реторика срещу България.

Каров, който преди години стана известен с поставянето на бюст на революционера Тодор Александров в двора на дома си, определя присъдата като опит за сплашване. Според него целта е да се възпре всяко публично заявяване на българска идентичност.

В изказванията си той коментира и политическата ситуация в страната, като критикува реториката на управляващите и поставя под въпрос официалния разказ за македонската нация. По негово мнение тя е формирана в периода след 1945 година.

Каров изразява съмнение и относно европейската перспектива на Северна Македония, като твърди, че политическото внимание се насочва към конфликти с различни съседи, включително България.

Към момента няма официална реакция от българските институции.

Подобни абсурдни действия на македонската правосъдна система не са нещо ново. Напротив, случаите са много.

Един от най-фрапантните случаи е този от 2022 г., когато македонският певец Ламбе Алабаковски подпали входа на българския културен клуб „Иван Михайлов“ в Битоля. Въпреки тежестта на деянието, той получи условна присъда от шест месеца, което предизвика критики и обвинения за нееднакво прилагане на закона в зависимост от етническия контекст.

През 2023 г. напрежението се засили след нападението над Християн Пендиков, секретар на български културен клуб в Охрид, който беше жестоко пребит заради публично заявената си българска идентичност. Той беше транспортиран за лечение в София с правителствен самолет. Делото срещу извършителите се забави, а случаят придоби допълнително измерение, след като в Северна Македония се появяват опити за съдебни действия срещу самия Пендиков във връзка с негови публични изяви.

Същата година парламентът в Скопие прие промени в закона за сдруженията и фондациите, които доведоха до заличаване на български културни клубове като „Иван Михайлов“ в Битоля и „Цар Борис III“ в Охрид. Решението беше мотивирано с ограничения върху използването на спорни исторически имена и доведе до серия от проверки и разпити на представители на тези организации.

Примери за абсурди има и от по-рано. Такъв е случаят със Спаска Митрова от Гевгели, която през 2009 г. е осъдена на ефективна присъда след семеен спор за родителски права. Делото предизвиква международен отзвук, като защитниците ѝ твърдят, че процесът е бил повлиян от нейното българско самосъзнание и гражданство. След натиск от европейски институции тя е освободена предсрочно.