Експертът Пл. Димитров: Чудеса, в които късметът на аутсайдера в газовия бизнес работи за България

1. Договорите за доставка на азербайджанския газ от Шах Дениз за Италия, Гърция и България бяха подписани още през 2013 г. Като по-настойчиви и авторитетни, италианците и гърците си извоюваха цената на този газ да бъде обвързана не с петрола, а с котировките на хъбовете. България искаше да постигне същото, през пролетта на 2020 г. имаше изявления на шефа на Булгаргаз, че и ние ще предоговаряме цената на азербайджанския газ, така че да стане зависима от спот пазара в Европа, а не от петрола. Тогава цените на хъбовете бяха ниски и беше много по-изгодно да си вързан за тях. Но понеже на българските шефове на държавната енергетика им липсват самочувствие, опит и международна тежест, те не постигнаха нищо и цената на азербайджанския газ за България така и си остана вързана за нефта.

Но след това стана чудо (или кошмар, зависи от гледната точка) – макар и в намален обем азербайджанският газ дойде в България от началото на 2021 г. През същата тази година хъбовите котировки поеха нагоре, ако през пролетта на 2020 г. цената на хъба TTF беше 12-13 евро за мегават/час, през есента на 2021 г. тя вече беше твърдо над 40 евро, а през декември с.г. за пръв път прехвърли 100 евро. В момента дори е на умопомрачителното ниво от 200 евро. Всички, чиито цени са вързани за хъбовете, си скубят косите, а българите си казват – всяко зло за добро, добре, че през 2020 г. не успяхме да отвържем цената на азербайджанския газ от нефта.

2. През 2019-2020 г. България са охарчи с над 3 милиарда лева чрез държавната фирма Булгартрансгаз, за да построи транзитен тръбопровод, по който да се пренася само руски газ от Турция към Сърбия и Централна Европа. През тази година Русия нападна Украйна, европейците скочиха като ужилени и обявиха, че започват бързо да търсят замяна на руския газ. „Газпром“ обаче дори не ги дочака и врътна кранчето, на някои страни частично, на други – изцяло. Краят на руските газови доставки за Европа вече се вижда. Това ще е катастрофа и за българския газопровод Балкански поток, той сигурно никога няма да се изплати, защото няма какво да транзитира, бихме казали на първо четене. Но тук пак виждаме чудо – по волята на географията нататък по веригата на руския газ след България са Сърбия и Унгария – това са може би единствените две европейски държави, които Путин смята за приятелски и никога няма да им спре газа. Нито пък те имат намерение да спрат да го купуват. Така че, Балкански поток сигурно няма да се изплати напълно, но все по някой долар от транзитни такси ще капе и през следващите години.

3. В последно време повечето европейски държави активно изтласкваха въглищата от своя електроенергиен микс. Наред с възобновяемата енергия, ток се правеше все по-често и от природен газ. В Германия газът дава 15% от електричеството, в Гърция – 41%, в Италия – 50%. В България използването на газа за производство на ток е екзотика – има го само като когенерация на топлофикациите.

Ние си имаме мощни въглищни централи, които са замърсяващи и произвеждат скъп ток, заради постоянно повишаващата се цена на въглеродните емисии. Но през тази година и този казус ни отведе до поговорката „Всяко зло за добро“. Токът в Европа изведнъж стана ужасно скъп и въглищните централи заработиха на добра печалба, а тези държави, които разчитаха на газ, увиснаха заради спрените или намалени руски доставки. Така че на нас може и да ни се наложи да икономисваме от парно през следващата зима, но ток поне ще имаме със сигурност, защото не го правим от газ.

Пламен Димитров, Българско геополитическо дружество