От това решение се натрупаха сериозни проблеми сред колегите, като най-сериозният е „тихото" негодувание, което се отразява на цялостния живот и подготовка на армейските редици.
Оформиха се ТРИ групи на „тихо" негодувание.
ПЪРВАТА: Възползвалите се от правото си и получаващи пенсия редом със заплата и „доволно богатеещи” от една длъжност , задържащи се на едно място, милеещи за себе си и за всеки ден спечелен за собствената "кауза" и негодуващи от коментарите на другите две групи.
ВТОРАТА: Имащите право на пенсия, но по различни субективни и обективни причини не са се възползвали от правото си и са останали на заплатата си (нормалното състояние за армия и съвременно общество), които не са очаквали, че тази „агония” за тях ще продължи толкова дълго, днес изчисляват загубите си до лев.
ТРЕТАТА: Бъдещето на армията. Групата на младите капитани и майори, които са в средата на кариерата си, имат потенциала, надграждат и усъвършенстват, дават и отдават, милеят за професия и армия, раздават се в студ и пек по полигони и на мисии, лишават семействата от себе си, искат да имат ясния път на своето развитие и...ЧАКАТ.
Чакат експертите в МО - военни (по-скоро генерали) и цивилни (по-скоро политици) да им отговорят продължително на краткия им въпрос: АРМИЯТА ЛИ Е ЗА ОФИЦЕРА или ОФИЦЕРЪТ Е ЗА АРМИЯТА?
Полковник от запаса Владко Владов
