Георги Господинов: Безхаберието и бездарието са опасни за живота

Господинов говори и за т.нар. „приземяване“ – типичната за нашите географски дължини склонност да се омаловажават и дори обиждат успехите на другите. Писателят посочи, че всъщност това много закалява.

„Имах ужасно лято миналата година – разказа той. – Човек се пита: добре, защо, опитвайки се да правиш нещо с литература, с думи, срещаш тази съпротива. Винаги съм се опитвал да не кажа лоша дума, да не отвърна. Знаете ли защо? Хората, които се озлобяват – не само срещу мен, озлобяването тук е повсеместно – се опитвам да си ги представя с техните деца, с техните родители. Опитвам се да си ги представя в ситуации, в които те са други. Човек не е непрекъснато лош. Човек е невинен или е бил невинен и, ако искаме да разказваме неговата история, мислейки се за писатели, някакси трябва да видим човека в този обем, той не е плоскост, не е двуизмерен.“

Омразата и лошите медии редуцират смисъла, посочи още Господинов, препращайки към Милан Кундера. По думите му те показват човека като аватар, профил във Фейсбук, който има само една видима част – за разлика от литературата, която дава обем.

На въпрос какво се страхува да обясни на дъщеря си Рая, писателят отказа да отвърне по телевизията в прав текст, защото е твърде интимно. Заяви обаче, че едно от нещата, които предизвикват нейния страх, идват точно от телевизора.

„Мисля, че ще се сблъскам с това да ѝ обясня защо този свят е такъв, какъвто го дават по телевизора – истина ли е това, което дават за убити деца, за удавени деца. Може ли това да се случи тук? Мога ли да я защитя? Това са много тежки въпроси, въпроси, над които си струва да се замислим. Детската стая на света не е готова. Светът днес не е предвидил детска стая, в която децата да са отделени от това, което ние виждаме по телевизора. Ние всички сме заедно в този кошмар.“

Георги Господинов призна също, че е имал дилеми за влизането си в политиката – но твърде за кратко. Писателят заяви, че е получил покана за участие в един от служебните кабинети, без да уточни кой точно. От уважение към създателите му, не отказал веднага, а изчакал до идната сутрин. Основната причина да не приеме предложението – представил си, че ако стане министър, трябва да спре да разказва истории.