Г. Лозанов за Фрог: Корпоративни интереси отнемат свободата на разследващите журналисти

Това заяви в интервю за Фрогнюз медийният експерт доц. Георги Лозанов.

Г-н Лозанов, една медия без разследваща журналистика каква стойност има? 

Разследващи журналисти фрийлансъри е много трудно да има. Това е свързано със сложни интереси и тежки сблъсъци, затова зад разследващите журналисти трябва да стои институция, която да гарантира сигурността и възможността да правят такъв тип журналистика. В нашите медии все по-трудно си пробива път разследващата журналистика, защото има сложно корпоративно обвързване с различни финансови и политически интереси. Не случайно скандалът около „Апартаментгейт” гръмна от медия, която е финансирана извън България. Много трудно капиталите, налети в медиите, могат да гарантират разследваща журналистика и да бъдат неин ресурс и гръб.

Що се отнася до НТ, преди 10 години телевизията беше продадена за 600 млн., а сега за по-малко от 200 млн. лв. Повече от 3 пъти е паднала цената на медията, което показва, че има тежка финансова стагнация, а това се отразява върху медийното съдържание. Много повече развлекателни формати се правят, защото са евтини,  отколкото сериозни, които имат обществен ефект.

Това е голям компромис със свободата на словото…

Медиите са особено нещо – от една страна представляват предприятия, от друга – обществени институции. Много е важно да се намеси законодателят. Отдавна говоря, че трябва да се създадат законови мерки, които да защитават журналистите, включително от собствените им работодатели. Медиите също така са като болниците – може да си собственик на болница и да печелиш от нея, но не можеш да кажеш на лекарите как да лекуват заради твоите финансови интереси. Подобно е положението с медиите. Можеш да си собственик и да търсиш търговски резултат, но ако искаш да имаш медия, а не ПР агенция, трябва да оставиш журналистите да следват собствените си професионални правила и етика. Казано по друг начин – трябва да има редакционна независимост, а такава няма.

При това положение оставаме на последно място в класацията за свобода на словото.

Като видяхме, че не можем да се изкачим по-нагоре в класацията, решихме да я обявим за невярна. Да, тенденцията за последното място се запазва.

Предстои избор на нов генерален директор на БНТ. Предрешен ли ще бъде той?

Поради случайност или стечение на обстоятелствата Емил Кошлуков не спечели миналия път, когато бе конкурсът за генерален директор, сега най-вероятно ще бъде избран. Лично аз бих заложил на Сашо Диков. Много хора обаче го смятат за независим и непредвидим, което няма да е удобно за тези, които го избират.  

Предстои Конгресът на световните информационни агенции. Какво да очакваме?

У нас ще се събере световният медиен елит като делегати на един конгрес, който ще заседава и ще направи своите прогнози. Темата е бъдещето на новините. Журналистиката е в много сложно положение и затова този Конгрес е важен. През 2016 г. дума на годината бе постистина - това е подменяне на фактите с мнения. Получи се от новите информационни технологии, затова традиционните медии, които бяха институции на журналистиката, все по-трудно оцеляват. Информацията се разпространява в интернет безплатно. Затова хората се насочват натам, което има своите рискове, тъй като интернет не е медия. Аз обичам да го наричам информационен битак, на който можеш да намериш всичко. Понякога хората се чувстват заблудени от собствения си избор. Големият медиен проблем се усети през двата основни сюжета – Брекзит и Тръмп. Не случайно Тръмп говори през Туитър – през платформа, която изключва журналистиката като посредник.

Интервю на Даниела Николова