Георги Парушев: Глупостите на Андрей Райчев вече омръзнаха*

Коментар на социолога Андрей Райчев в предаването на БНТ „Плюс това”.

Рухна окончателно заблудата ми, че ерудицията, човешкото познание и академичното мислене е и морална категория.

Един от най-емоционалните днешни представители на българските гадатели, пардон – социолози,  Андрей Райчев си мисли и живее с въображението, че е преминал всички стъпала на човешкото цивилизовано развитие. И провокира „сблъсък на цивилизациите” с напомпено самочувствие и демонстрация на пълен монополист. По презумпция му принадлежи този монопол… С чувство на свръх интелектуално превъзходство и ярка словесна еквилибристика ни  пробутва расизма  и нацизма си с ефектен тарикатлък. Което е и основното му интелектуално занимание.  И разбирам, че този тип днешни ментори, перфектно опаковат и с целофан като грижа, категоричните си  внушения и за решения. Но си личи: копират техниките на търговците на чалга. Предлагат ги  на пазара. Уверили се, че чалгата е лесно смилаема и успешно гъделичка ниските първични страсти на масовката. На която внушават, че е потомък на най-висшата раса и цивилизация. И печалбите им е в кърпа вързана. Няма шест-пет.  Баснословна е.  И Райчев нагледно ни демонстрира максимата: „Най - добре се лъже с истината”. Евтин трик, пропит с марксически класов кретенизъм, галещ и вдъхновението на днешния ръководещ националистичен политически елит. Грешка било, че премахнаха  строителни войски. Сякаш не помним, че в тях бяхме само турци, цигани, криминално проявени и политически неблагонадеждни българи. Построихме половината социалистическа бетонна цивилизация… Превръщаха ни в наемна работна ръка без право на избор. Дисциплинирани безропотни бедняци.

На Райчев не му пука, че е защитник  на мафиотската брутална метаморфоза натрупала баснословното си богатство, чрез жестоко криминално ограбване и  експлоатация. И умишлено подържана от институциите бедност не само на ромите. Оправдава тази наглост, че  не се разтваряме в  неговата цивилизация, защото сме представители на една далечна, непонятна и демонизирана по селски… Почти като евреите. Културният ни код не е могъл да се приспособи към „Андрешко”, „Бай Ганьо”, „Черепи”, „Кръстници”, „Капути” и най-вече към днешната българска елитна каста… Издигнала се чрез свръх „работохолизъм”, „морална” и „интелектуална” мощ. 

Райчев не бръсне историята на България и най-вече ромите, като част от нея. Не бръсне и процесите, протекли не само в този прословут преход, а и в по раните времена на нашата държава.  Умишленият му акцент за маргинализираните от държавата  роми, които се напиват и бият жените си му дават основание да обобщава. Всички сме  животни, на които държавата налива огромни пари. А ние, като магарешкия инат, не искаме да ставаме и да вървим по правилния път. И ни пробутват загадката, кой е този някой „неизвестен извършител”, който краде парите на българския данъкоплатец. И затова ромите мечтаем и жадуваме да живеем във фекалии, боклуци и прасета. Обожаваме и обичаме нечовешките условия. Мизерията е нашето върховно щастие. Презираме огромните разкошни, цивилизовани и луксозни с алпийски стил 3-етажни къщи в Бояна, Драгалевци, Симеоново и по най-китните и красиви места на родината. Обитавани от свръх „интелектуални”, „демократични”, „трудолюбиви” и невероятно „морални” персони разтворили се в европейската цивилизация…

Райчев признава, че ромите са натикани в гетата, но не иска да приеме вината. Вината как българската държава хладнокръвно и целенасочено извършва това злодейство. Пробутва България, която е и на ромите, като държава, която е населена с чудовища с чужд културен ДНК. И понеже имам много примери с интелектуални покровителствени от държавата учени в диалог с тях съм ги виждал, как изпадат в своята гротеска като смешници.

Веднъж се черпихме с проф. Николай Генчев /Бог да го прости/ и той, пиейки червено вино с цел да ме поучи ми каза:

-         Георги, ние българите във всичките войни, които сме водили не сме изгубили нито едно знаме.

-         Да бе, бачо Кольо, ама не сме спечелили нито една война – съвсем спокойно му казах.

Той се раздразни и с назидателен тон се нахвърли върху мен:

-         Ти да мълчиш! Вие циганите сте дошли с каруци и магарета  по тези земи и затова нямате право да се произнасяте по историческата ни слава.

-         Чакай бе, бачо Кольо, а Хан Аспарух да не би да е дошъл с мерцедес S-класа?

Усети се професорът и рече: - Аз ще платя сметката!

Но Райчев и държавата не искат да я плащат. Защото той и тя са стерилни, неопетнени патриоти, националисти, комунисти, демократи и свръх комбинативни представители на най-еродираната българска раса. И ромите вече им пречим. Предизвикваме ги към гузни съждения. Не могат да „понасят” човешката нищета. Но защо изпадат в яростно отрицание, когато трябва да си признаят престъпната грешка, нямам обяснение.

А другите двама участници в предаването на БНТ „ПЛЮС ТОВА”  - социалният антрополог Харалан Александров и „врялата и кипялата” правозащитничка Даниела Михайлова уж нещо опонираха, всъщност се съгласяваха. Такава втръснала тавтология и неуморима говорилня. Тези преки участници в проваления фалшификат, наречен „интеграция”  без всякаква гузност пак ни предлагат отново да опитаме. За тях един човешки живот е нищо. Планират интеграцията да се проточи и за техните пра-пра, пра внуци. И ако това не е геноцид - нямам представа какво е! Цялата говорилня на Андрей Райчев бе да разгроми  политическия си враг Сорос… А Харалан хем упрекна фашисткото говорене на Валери Симеонов, хем пък изрази човешката си надежда, че  можел да прегърне в обятията си грижата към ромите. И Харалан взе да издиша в лицемерието си. Подготвя почвата със своите цигански съратници,  все мишлета - слугинажи  да застанат отново на входа и изхода на ненаситното си лапачество. Натяква ни, че проблема с ромите бил единствено социален. Допуска, че ние ромите, които сме критици и на националисти и на псевдо защитници пасем трева. И не виждаме, че това е целенасочена политическа доктрина „България на българите”. Предимно на забогателите чистокръвните другари и господа. Този „карашик” отдавана е заприличал на кръчмарския „облак” - мента с мастика. А в БНТ водещите предаванията, не позволяват на умните роми да  го разсеят. Страхуват се, че ще им развалят наглия и осребрен конформизъм.

И накрая искам да изясня на другаря Райчев, защо има гигантски различия между неговата и ромската ДНК-култура. Веднъж на варненския пазар за риба ме срещна стария цимбалист Мокоолу и с въздишка ми каза :

- А бе, Парушев, тая земя българска нали е от Господ дадена? 

-         Да бе, чичо – отвърнах му аз.

-         Ами кога я разделиха на сто декара, двеста декара…?

-         Чичо, не сме искали да убиваме за земя и затова те смятат, че тя не е наша. Вече има частна и държавна собственост.

-         Хей, мама му стара, ние ромите никога не сме убивали за земя! Душите ни не са окървавени,  а сега сме изпъдени от всякъде. Да се чуди човек! – рече ми стария музикант. Нарами цимбала и се запъти да весели потомците на окървавените души за земя.

 Георги Парушев, писател

* Заглавието на е на редакцията