Реклама / Ads
Frognews
0| 3154 |12.06.2019

Гоце Делчев: защо Скопие провокира София?

.
Зоран Заев и Бойко Борисов Източник: БГНЕС
Датата 7 октомври, предложена от Северна Македония за общ празник на Гоце Делчев, е провокация, смята Петър Чолаков. България с право я отхвърли. Защо Скопие продължава да робува на идеологеми от миналото?

"Няма българин, който би приел да се отдава почит на Гоце Делчев на 7 октомври" - така българският външен министър Екатерина Захариева коментира отказа на България да чества заедно със Северна Македония паметта на Делчев на тази дата. Въпросното предложение на Скопие на пръв поглед изглежда се вписва в дипломатическия протокол. В действителност обаче става дума за добре калкулирана провокация.

 

Поглед назад

След преврата на 9 септември 1944 година комунистическа България, под ръководството на Георги Димитров, променя позицията си по т.нар. "македонски въпрос". Това се случва под натиска на СССР и СФРЮ. На 7 октомври 1946 година тленните останки на Гоце Делчев са предадени от София на Скопие, което тогава (а очевидно и днес) се намира под въздействието на Титовата пропаганда. По това време тече процес по формирането на "културната автономия" на Пиринска Македония. Целта на този политически експеримент, за който работи не само Югославия, но активно способства и НРБ, е промяната на националното самосъзнание на населението от българско в македонско. Тя е трябвало да доведе до изграждането на Обединена Македония, като част от СФРЮ.






Самият Георги Димитров е вдъхновител на експеримента. Димитров, който е ген. секретар на ЦК на БКП (1933-1949) и Коминтерна (1935-1943), както и министър-председател на България (1946-1949), насърчава комунистическата мутация на старата идея за "Балканската федерация". Според Димитров, само една комунистическа федерация на полуострова може да разреши македонския въпрос. Той вижда в Югославия основен партньор за осъществяването на тази цел.

 

Балканската федерация трябвало да бъде осветена чрез жертвоприношение - отказът от кръвните исторически връзки и национални идеи, в името на въпросната Социалистическа република Македония. В замяна България се е надявала да получи Западните покрайнини.






След Августовския пленум на БКП (1946) се създават специални училища, които преподават "македонска история" и новосъздадената "македонска езикова норма" в Пиринска Македония. Македонизацията на българското население обаче придобива не само "културен", а насилствен, жесток характер. Десетки хиляди жители на Пиринска Македония, които отказват да се определят като "македонци", са интернирани. Много минават в нелегалност и се включват в горянското движение.

 

През 1948 настъпва разрив между Югославия и СССР. Идеята за Балканска федерация е отхвърлена от югославския лидер Йосип Броз Тито, който в контекста на започналия конфликт със Сталин смята, че София може да се окаже троянски кон на Кремъл в проекта. Впоследствие София отслабва хватката на политиката на "културна автономия". Македонизацията на Пиринска Македония обаче продължава до 1958.

 

Всъщност още през 1948 България се връща към старата си теза, че "македонците са българи". Но злината е сторена. Югославската пропаганда определя Гоце Делчев (а и мнозина други, като братя Миладинови, например) замакедонскинационален герой. Твърди се дори, че в убийството му е замесена София. Очевидно и до днес официални лица в Скопие продължават да застъпват тази превратна гледна точка. Името на Делчев, като част от "македонския пантеон", се споменава и в химна на Северна Македония.





Кой е Гоце Делчев?


Кой всъщност е Гоце Делчев, революционерът загинал само на 31 години, за който Скопие и София спорят? Роденият в Кукуш водач и идеолог на българските македоно-одрински революционни комитети (които стоят в основата на ВМРО), който е възпитаник на военното училище в София, сражава се срещу Османската империя и загива в сражение с турски аскер, се самоопределя като българин. Няма как да бъде другояче, защото идеята за "македонска нация" възниква десетилетия по-късно.

 

"Гръцките свещеници и учители са пречка за нас. Дойде време да работим за България, понеже ние всички сме българи. Трябва да работим за България, защото тя ще дойде и ще ни помогне да отхвърлим османската власт", посочва той.

 

Впоследствие идеите на Делчев се променят. Той се обявява за създаването на автономна "Македоно-Одринска държава" (на това именно залагат привържениците на югомакедонизма). Но само защото се е опасявал, че активната роля на България в революцията ще накара останалите балкански страни да попречат за освобождението на българите в Македония и Одринско. Според неговите думи:

"Ние, българите от Македония и Одринско, не трябва да изпущаме изпредвид, че има и други народности и държави, които са много заинтересовани от разрешението на [македонския] въпрос. Една намеса на България ще предизвика намесата и на съседните държави и може да доведе до разпокъсването на Македония. Ето защо народите, населяващи тия две области, трябва сами с общи усилия и жертви да извоюват своята свобода и независимост в границите на една автономна Македоно-Одринска държава, като разчитаме само на материалната и морална подкрепа на България и на Великите сили."

 

Защо Скопие избра тази дата?

Малодушното решение на БКП, белязало датата 7 октомври, не е и не може да бъде повод за празник. В този смисъл категоричната позиция на външния министър Захариева, която отхвърли въпросния "дар" на Скопие, е разбираема. Това, което буди недоумение, е защо, въпреки множеството добронамерени жестове от страна на София, въпреки подкрепата за членството на Македония в ЕС и НАТО, въпреки подписания на 1 август 2017 Договор за приятелство, добросъседство и сътрудничество, Скопие продължава да робува на идеологемите от миналото. Тези остарели мисловни конструкти обслужват македонския национализъм, но също - съзнателно или не - работят в интерес на държави като Русия, които искат да видят Балканите разделени и нестабилни. Докато носталгията по македонизма не бъде изоставена, не е възможен истински диалог и партньорство между България и Северна Македония.

 

Петър Чолаков

DW

Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания.

Моля, подкрепете ни.
Реклама / Ads

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. Проф. Николай Радулов: Защо чак сега Цацаров иска справка от ДАНС? 6| 6846 |16.05.2019 . Как и защо КПКОНПИ ”опрости” половин милион на Цветан Цветанов 13| 7582 |31.03.2019 . Защо подкрепям Лаура Кьовеши 20| 9588 |16.02.2019 . ”Правосъдие за всеки”: Защо Кьовеши води в конкурса за гл. прокурор на Европа, а Цацаров не участва в него? 7| 5664 |05.02.2019

КОМЕНТАРИ

Реклама / Ads
Реклама / Ads

НАЙ-ЧЕТЕНИ

    Реклама / Ads

    БЛОГОВЕ