А. Христова пред Фрог: Да се работи с родителите в училище, за да няма изнасилени деца

Трябва да се промени методологията на преподаване. В момента тя не включва активно учениците в процеса на обучение. Всеки предмет – математика, физика, биология..., може да се преподава на принципа на интерактивните и ролевите методи, така че на децата да им интересно. Учителите трябва да са подготвени за това, коментира пред Фрог нюз Антоанета Христова.

Учениците трябва да бъдат ангажирани извънкласно – със спорт, с хобита, с кръжоци... Енгерията им да бъде насочена към полезна активност, а не към агресия. Трябва да има сериозна работа с родителите. Когато децата виждат агресивни ситуации в къщи, не бихме могли да очакваме, това да не им се отрази и да не се пренесе в училище, сочи следващият проблем, стоящ пред подрастващите Христова.

Четвъртата насока на работа е задължително да има сексуално образование. Има екселерация, децата много по-отрано усещат себе си. Тази енергия трябва да бъде канализирана и ученикът да знае какво се случва в тялото му.

Христова обръща внимание, че учителите също трябва да се усъвършенстват. „Те трябва да са мотивирани за работа, трябва да има подготовка, квалификация, преквалификация. Не бива парите да са единствения мотивиращ фактор. Системата за професионално кариерно развитие трябва да се превърне в работещ мотивационен механизъм”, смята специалистът.

Христова подкрепя новият образователен закон, тъй като той обръща по-сериозно внимание на психолога и психологичната компетентност в сферата на образованието. „Има много технологии, чрез които един психолог може да подкрепи разрешаването на проблеми в семейството, които рефлектират върху развитието на детето. Не бива психологът да бъде възприеман като човек, който работи с децата, които имат отклонения. Работата на психолога е да работи с всички деца. Друга посока на психологична експертиза е писането на учебници. Би трябвало екипите, които пишат учебниците да включват експерт – психолог, за да може поднесеното знание да бъде съобразено с психичното развитие на децата в съответната възрастова група. Необходимо е в по-голяма степен образованието да се облегне на съвременото знание за развитието на човека. Затова психологът има много функции, които са полезни за системата на образованието. Абсурдно е условието да има няколкостотин деца, за да има психолог, както беше до сега”, подчертава Христова.   

„Има училища, направени по методологията на Карл Роджърс (хуманистичния подход), в които се преподава само през активността, опита и индивидуалното психично развитие на детето. Преценява се къде е интересът на детето, задават му се игрови ситуации, в които то започва да открива процесите само. Детето става малък откривател. Трупа знания не през наложеното темпо на учителя, а през това на детето. И тук може да се открие ясната разлика във функциите между частните и държавни училища. Първите могат да прилагат индивидуалния поход,  докато държавните училища са задължени да достигат до децата с най-ниски показатели, за да им осигуряват базата за справяне с проблемит на живота”, препоръчва този начин на преподаване Христова.