След като налее изворна вода в ръжено брашно, по този начин бактериите започват да се размножават чрез млечно кисела ферментация. Маята трябва да стои на топло място, за да ферментира.

По този начин древните българи са получавали своята мая за хляб. Изпеченият хляб с такава мая може да стои цял месец, без да изсъхне и без да промени своя вкус.
Затова в миналото нашите пра баби са месели хляб само 1 път седмично, а той бил добър цели 7 дена.

Преди да се посвети на хляба, Богдан Богданов изчел доста литература. Специализирал във Франция. В момента печенето на хляба става в модерна фурна.
За да се получи истински древен хляб, Богдан знае, че трябва да открие стара пещ, в която да го пече. Това е и неговата амбиция. И въпреки, че дневно произвежда само по 70 хляба, те са в отлично качество, такова, каквото ние не познаваме.

Затова ЮНЕСКО откри и обяви за живо наследство младия предприемач, който с огромен ентусиазъм поддържа старите, но добри традиции.