„11 гласа са максимумът, който може да събере като номинация всеки един прокурор. Друг въпрос е зад тези 11 гласа дали стои цялата професионална правна общност.

Виждаме, че от Адвокатурата все пак има индикация, че те задават критерии, които ще видим дали г-н Гешев може да покрие. Има съпротива обаче от Адвокатурата към тази номинация, и то съвсем основателна“.

Брегов изрази съмнения, че правосъдният министър ще предложи друг кандидат за поста, макар за следователя Бойко Атанасов да са събрани 5500 подписа на граждани.

„При твърди 11 гласа на Прокурорската колегия как да намери смелост някой друг да застане и да каже „Аз искам да участвам в това състезание“, попита Брегов в предаването „12+4“ по „Хоризонт“ и пресметна:

„Сега имаме 11 гласа. Слагаме 5 гласа от политическата квота в съдийската колегия, стават 16. Слагаме и председателя на Върховния административен съд и ето ви 17 гласа. Гешев може да се счита за главен прокурор догодина, януари. Остава само да встъпи в длъжност. Ако проследим развитието на гласовете и на влиянията във ВСС, то обезателно в тази посока мисля, че ще се случи гласуването“.

Според анализатора проблемът е заложен в самата система. „Идеята на парламентарната квота на Висшия съдебен съвет не беше тя да се попълва от бивши прокурори, както Съдийската колегия от бившите съдии“.

Брегов изтъкна, че общественото недоволство срещу Гешев се дължи „на поведението му при няколко шумни публични акции, неговото отношение към хората, които преследва“ и неговия „доста тираничен подход“. Той даде за пример унизителното и назидателно състояние, в което е била поставена кметицата на „Младост“ Десислава Иванчева и детето от Пловдив, което на 16 години е било почти обвинено в тероризъм и противодържавна дейност:

„Личности с толкова дръзко поведение напомнят много на модела „Филчев“, а този модел е довел до осъдителни решения срещу България е поставил в застрашено състояние цялата Прокуратура“