Иванчева и Петрова: Инструкцията за конвоиране ще носи нови присъди за България

Това пишат в свое становище до министър Цецка Цачева Десислава Иванчева и Биляна Петрова.

Вижте цялото становише на Иванчева и Петрова:

"СТАНОВИЩЕ

от Десислава Петрова Иванчева и Биляна Емилова Христова-Петрова

ОТНОСНО: ИНСТРУКЦИЯ ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА И РЕДА ЗА ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ НА КОНВОЙНАТА ДЕЙНОСТ ОТ СЛУЖИТЕЛИТЕ НА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА”

Уважаема г-жо Министър Цачева,

Във връзка с публикуван проект на описаната по-горе инструкция изразяваме следното становище:

Смятаме, че е стъпка в правилна посока желанието да се прекратят практиките на изтезание, жестоко, нечовешко и унизително отношение при конвоиране до/от болнични заведения, подробно описани в доклад от юни 2018 г. на г-жа Мая Манолова, Омбудсман на Република България. За съжаление публикуваният проект на инструкцията не изпълнява тази цел.

Инструкцията противоречи на международното и национално законодателство, на нормативни актове от по-висок ранг като Всеобщата декларация за правата на човека на ООН, Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ), Международен пакт за граждански и политически права, ДИРЕКТИВА (EС) 2016/343 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 9 март 2016 година, Конституцията на Република България, Наказателно процесуалния кодекс и Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража.

Отношението към конвоираните лица е жестоко, нечовешко и унизително, защото в Инструкцията се предвижда на широк кръг лица, цитирам "белезници се поставят на ръцете, които са отзад на тялото с дланите насочени навън. Допуска се поставяне на белезниците на ръцете пред тялото, но задължително свързани с конвоен колан" (чл.21, ал. 8, т. 1), което е напрягащо и унизително. По този начин, ще бъдат конвоирани неосъдени и болни хора от и до лечебно заведение, както и затворници от и до работни обекти (чл. 4, ал. 2), т.е. ежедневно стотици лица ще бъдат подлагани на страдания. Тази разпоредба противоречи на минимум 5 (пет) нормативни акта от по-висок ранг - чл. 5 на

Всеобщата декларация за правата на човека на ООН, чл. 7 на Международен пакт за граждански и политически права, чл. 3 на Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, чл. 29 на Конституцията на Република България, чл. 115 на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, както и на трайната практика на Европейския съд за правата на човека, който изисква при поставяне на белезници зад гърба и принуждаване на хората да стоят в това напрягащо положение, националните власти да посочват конкретни обстоятелства, обосноваващи тези мерки. България многократно е осъждана да плаща обезщетения за прилагането на подобни практики (например ДЕЛО РАДКОВ И СЪБЕВ СРЕЩУ БЪЛГАРИЯ, Жалби №18938/07и №36069/09). На интернет страницата на Министерство на правосъдието са публикувани десетки подобни решения на ЕСПЧ.

При поставени "белезници с ръце на гърба и длани насочени навън" изобщо не е ясно как конвоираните лица ще могат да носят личен багаж (може би трябва да го захапят в устата си, предлагаме да се демонстрира от служителите, написали инструкцията)! Също така според Инструкцията ПРИ ИЗПОЛЗВАНЕ НА САНИТАРНО-ХИГИЕННИТЕ ПОМЕЩЕНИЯ БЕЛЕЗНИЦИТЕ НЕ СЕ МАХАТ. Отново предлагаме да го демонстрират.

С тази инструкция не се премахват практиките на жестокото и унизително отношение при стационарно лечение в болнично заведение, където хората се връзват за креватите, дори когато са на системи, краката им са с "пранги" докато ходят до тоалетната, банята и т. н. Всички нарушения са подробно описани в доклада от юни 2018 г. на г-жа Мая Манолова, Омбудсман на Република България.

Инструкцията грубо показва и презумцията за невиновност - в чл. 14 се предвижда, че могат да се слагат вериги на краката на неосъдени лица (обвиняеми и подсъдими), само на база повдигнато, но недоказано обвинение за лишаване от свобода за срок над 10 години. Това отново нарушава минимум 5 (пет) нормативни акта от много по-висок ранг - чл. 11 на Всеобщата декларация за правата на човека на ООН, чл. 6, параграф 2 на Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи , ДИРЕКТИВА (EС) 2016/343 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 9 март 2016 година, чл.31, ал. 3 на Конституцията на Република България и чл. 16 на Наказателно процесуалния кодекс.

Ако Инструкцията се приеме в този вид, това би довело до всекидневно жестоко, нечовешко и унизително отношение към стотици задържани лица, съответно до стотици осъдителни присъди в ЕСПЧ и милиони лева платени за обезщетения, т.е. загуби за националния бюджет.

Предложение за промени в конкретни текстове

1. В чл. 14, където се регламентират критериите за поставянето на белезници на краката, да отпадне текста: "обвиняеми и подсъдими за тежки умишлени престъпления, които се наказват с лишаване от свобода за срок над 10 години"

Мотиви: Нарушава презумцията за невиновност и законите, които са описани по-горе. Мерките и помощните средства не трябва да надвишават минимално необходимото ниво на жестокост и само ако са абсолютно необходими за конкретното лице, т.е. произтичащи от неговото поведение. При оковаване на краката и слагане на специален колан, недоказани обвинения не могат да бъдат аргумент за извънредни мерки.
2. В чл. 17, където се регламентира сваляне на белезниците при медицински преглед, тексът "вземане мнението на медицинския специалист" да се замени със "съобразяване с мнението на медицинския специалист"
Мотиви: При извършване на медицински преглед мнението на медицинските специалисти има задължителен характер. Чл. 129, ал. 3 от ЗИНЗС гласи "Предписанията на медицинските специалисти имат задължителен характер за началниците на съответните места за лишаване от свобода. Медицинското решение се взема единствено в интерес на здравето на лишения от свобода".
3. В края на чл. 21, ал. 2, който регламентира запознаване с правата и задълженията на конвоираните лица и с правомощията на служителите" да се добави текста: "срещу подпис върху формуляр, съдържащ описаната информация".
Мотиви:.Гарантира, че информирането на конвоираните ще е реално, а не формално, както се случва в момента. Ще има доказателства, че информирането действително е извършено.
4. Да отпадне изцяло чл. 21, ал. 8, т. 1 който гласи"
"1. при конвоиране на едно лице пеша, белезници се поставят на ръцете, които са отзад на тялото с дланите насочени навън. Допуска се поставяне на белезниците на ръцете пред тялото, но задължително свързани с конвоен колан". Следващите алинеи да се преномерират.
Мотиви:. Трябва да се има предвид, че тази разпоредба се отнася за всички неопасни лица. А в чл. 14 е регламентиран режимът за конвоиране на особено опасни лица. Както е аргументирано по-горе, това противоречи на множество международни договори и национални закони. Представлява изтезание, жестоко, нечовешко и унизително отношение. Прегледите и чакането за тях във външни болнични заведения може да продължи много часове и определено фиксирането по тези начин ще предизвика физически страдания.
5. Към сегашния текст на чл. чл. 21, ал. 10, който гласи "При използване на санитарно-хигиенните помещения от конвоирани лица, всяко лице се води самостоятелно, като се предприемат необходимите охранителни мерки" да се добави текст, че белезниците и помощните средства се махат.
Мотиви: Интересно как се ползват баня и тоалетна с белезници, особено, когато "белезниците са на гърба и длани сочещи навън". Това също представлява изтезание, жестоко, нечовешко и унизително отношение.
6. Ако останат случаи, в които се предвижда ръцете да се оковават с белезници отзад и длани сочещи навън, към сегашния текст на чл. 21, ал. 11 да се добави уточняващ текст как се пренася самият багаж.
Мотиви: очевидно е, че с белезници на гърба, конвоираното лице не може да носи багажа си с ръце. Да се напише как ще се пренася багажа - дали това е задължение на придружаващите го служители от надзорно-охранителния състав или да се предложи друго решение."