Жестока репресия срещу журналисти в Румъния след разкрития за лидера на социалдемократите

Управляващите са намерили начин да отмъстят на журналистите, като използват регламента за защита на личните данни (GDPR). В резултат на това представителите на медиите са заплашени от космическа глоба в размер 20 милиона евро, ако не разкрият източника си на информация и не спрат публикациите.

Европейският център за свобода на медиите и печата разказва в подробна статия на д-р Ралука Раду, професор от университета в Букурещ, как в Румъния се използва регламентът GDPR, за да се заплашват разследващи журналисти.

Преводът е на Фрогнюз. Публикуваме подробно материала, най-малкото защото да се репресират журналисти в България също се случва често.

"Как се използва GDPR, за да се заплашват разследващи журналисти"

Общият регламент за защита на данните на Европейския съюз (GDPR) имаше за цел да защити и да даде възможност на всички граждани на ЕС да пазят поверителност на данните. Не е предназначен да се използва като средство за малтретиране на журналисти. Това обаче изглежда се е случило в Румъния.

Rise Project  е румънски екип от разследващи журналисти, които работят по истории свързани с борба с корупцията или проследяване пътя на парите. Наскоро те са заплашени с глоба в размер до 20 милиона евро от румънския орган за защита на данните, ако не преустановят публикуването на поредица от разследвания. От тях се иска още да предоставят достъп до всички свързани данни и да разкрият източниците си.

Писмото, изпратено от румънския орган за защита на данните на 8 ноември, се позовава конкретно на публикация във Facebook на страницата Rise Project.

В поста си във Facebook журналистите на Rise Project съобщават:

„Информираме ви, че „ТелеорманЛийкс“ (TeleormanLeaks) е реалност. В селския район на окръг Телеорман е открит куфар с важна вътрешна информация на корпорацията "Тел Дръм", до който прокуратурата и Националната агенция за борба с корупцията не са имали достъп при претърсването на централата на компанията и електронните устройства на компанията миналата година. Куфарът е открит от местен жител на Телорман  в частна собственост. "

Постът започва с картина на Ливиу Драгня в Бразилия. Драгня е президент на управляващата румънска партия, Социалдемократическата партия (PSD) и ключова фигура в румънската политика. Поради наказателно дело за опит да се определят резултатите от референдум, Драгня не може да стане министър-председател през януари 2017 г., когато неговата партия идва на власт. Той успява да инсталира (досега) трима различни души на важни позиции.

През юни 2018 г. Драгня е осъден на три и половина години затвор в рамките на второ наказателно производство за използване на публични средства, предназначени за програми за закрила на детето в окръг Телеорман, за финансиране на позиции в собствената си партия.

Списъкът продължава.

През последните години румънските журналисти откриха много други случаи на корупция, свързани с Ливиу Драгня и семейството му. И все пак, когато беше намерен гореспоменатият куфар, историята привлече повече внимание, отколкото обикновено. Причината: макар да имаше спекулации, че „Тел Дръм“ (голяма румънска строителна компания) някак е свързан със семейството на Ливиу Драгня, липсваха окончателни доказателства. Изследването на Rise Project променя това. Постът във Фейсбук всъщност е анонс за бъдеща серия статии, базирани на електронните и хартиените документи, открити в куфара.

Когато проектът Rise Project публикува първата статия за съдържанието на куфара „ТелеорманЛийкс“ на 5 ноември, реакцията е поразителна. Михай Мунтеану, един от журналистите, написали статията, заявява пред Европейската обсерватория по журналистика (EJO), че проектът Rise просто не може да се справи с големия трафик, генериран от историята.

Как GDPR може да повлияе на разследванията.

И все пак широката общественост не е единствената, която е обърнала внимание. Държавата вижда и материалите на Rise Project  и се опита да наложи волята си чрез силата на GDPR срещу журналистите.

Уведомлението на румънския орган за защита на данните изрично препраща към „Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица по отношение на обработката на лични данни и относно свободно движение на такива данни ”- по-известен като GDPR.

По-специално, споменатите членове са чл. 14 от GDPR относно информацията за физически лица, получена от трета страна; чл. 57, относно обхвата; и чл. 58, относно компетентността на органите за защита на данните. Друга препратка е към закона, който създаде румънския орган за защита на данните през 2005 г. „с цел защита на основните права и свободи на физическите лица, особено правото на интимен, личен и семеен живот, свързани с обработката на лични данни“.

Какво означава всичко това? Накратко, румънският орган за защита на данните реши, че има право да поиска от разследващите журналисти причината, поради която публикуваха лични данни на физически лица във Facebook. Освен това властите са решили, че имат право да питат, наред с други въпроси, за източника на данните, как и къде се съхраняват самите данни, и дали лицата, с които данните могат да бъдат свързани, са били информирани.

Все пак, това може да се изрази и по различен начин: По същество един държавен орган поиска от журналистите да обяснят защо са извършили някакво разследване.

Властите искат от журналистите да разкрият своите защитени източници, да предоставят на държавата достъп до всички данни, свързани с разследването и да спрат да публикуват. Последствията, ако са избрали да устоят на натиска е глоба в размер до 20 милиона евро, както е посочено в чл. 83 от регламента GDPR.

Румънският орган за защита на данните не представлява полицията или част от съдебната система. Той не провежда наказателни разследвания. Дори ако те провеждат такива разследвания, набедяването и клеветата вече не са част от наказателното право на Румъния. Частните лица могат да поискат от журналистите право на отговор. Те също имат възможност да съдят журналисти в гражданско дело.

Тази намеса от страна на национален орган за защита на данните в журналистическо разследване всъщност представлява злоупотреба, в съответствие със същия регламент на ЕС относно личните данни. На 12 ноември, по време на брифинга за медиите на Европейската комисия, г-н Маргаритис Шинас, заместник-генерален директор на съобщението на ЕК, направи това ясно:

„Правото на защита на личните данни не е абсолютно право. В Общия регламент за защита на данните, чл. 85 ясно посочва, че защитата на данните трябва да бъде балансирана спрямо свободата на изразяване и информация. Използването на Общия регламент за защита на данните срещу тези други основни права би било явна злоупотреба с регламента. Поради това е от първостепенно значение румънските власти да изпълнят това задължение в националното законодателство, да осигурят изключения и дерогации, за да защитят журналистическите източници, по-специално от правомощията на Националния орган за защита на данните, когато е необходимо, и да зачитат свободата на изразяване и информация във връзка с медиите ”.

Въпреки че развитието на случая с проекта Rise все още продължава, историята осветява потенциалната злоупотреба с регламенти и закони, които са предназначени за защита и подпомагане на гражданите. Още през март OCCRP докладва, че исканията за свобода на информацията може да са довели до убийството на словашкия разследващ журналист Ян Куциак и неговата годеница. По подобен начин, така нареченото „право да бъдеш забравен” първоначално се използва от някои политици и държавни служители, за да скрие резултатите от минали журналистически разследвания за техните злоупотреби. Изглежда, че GDPR е само най-новият инструмент в този арсенал.

Източник:  European Centre for Press and Media Freedom (ECPMF)