9|
8267
|12.04.2018
НАРОДЕН ГЛАС
Какви са десните мераци и миражи – кой да ти каже?
Днес партиите, самоопределящи се като автентично десни – ДСБ, „Да, България” и ”Зелените” се обединиха в обща формация „Демократична България”.
Закъснелите разговори за сближаване между тях започнаха малко след загубата на парламентарните избори миналата година, когато и трите партии понесоха огромни поражения. Тогава ДСБ се яви в коалицията "Нова република", а "Да, България" и "Зелените" бяха в коалицията "Да, България". Към трите партии първоначално се включиха и ДЕОС и БЗНС. На този етап обаче БЗНС няма да се включва в политическия съюз. ДЕОС пък щели тепърва да решават какво да правят, но има прогнози и за разпад там, както и преливане на „здравите партийни” сили в някоя от изброените по-горе структури.
Само по себе си обединението е радостен факт за изтерзаните от разделения, отлюспвания и разлюспвания, десни поддръжници, колкото и малко да са вече те. За броя им се съди по подкрепата, която трите партии получиха на изборите м.г., а както вече всички знаем, тя бе оскъдна – от 1% до близо 3%, дори завзеците се шегуваха във форумите "Да, 1,6%".
Колкото и да оредяха десните привърженици, правилата на демокрацията предполагат те да имат свои представители в Народното събрание, както и да участват в обществено-политическия живот. В този смисъл обединението им сега е радостно, честно казано и аз се радвам, въпреки всичките резерви, които имам и то предимно по повод на някои кадри като Юлия Берберян, да речем. Или пък скандалната Антоанета Цонева и др. подобни. Но пък, току- виж сплотени трите малки партийки успеят да минат изборния праг. Колкото и да ги критикуват, че се единяват по отечественофронтовски, все пак това им дава повече шансове, отколкото да продължават на принципа „всяка коза за свой крак”.
Смущаващото обаче е друго – освен някои доказано недолюбвани познати лица от първите им редици, за които споменах, а има и още, то и отсъствието на каквито и да е нови политики, програми за бъдещото им развитие. Такива досега не са публично осветени, а за средно интелигентния избирател е любопитно с какво и как ще надграждат. Виж, лозунгите им за „евроатлантическия избор на България”, свалянето на сегашната власт /при тези изборни резултати!? /и бла, бла…, отчетливо се чуха.
Известно е дърлянето между десните по оста „консерватори – либерали”. Помните, че още през 1991 г. вдясно имаше разцепления, обременени от подобни тежнения, които родиха не едно, а три седесета. Резултатите се видяха, но това струваше много и се отрази предимно на наивниците, които бяха повярвали във възможността България да тръгне по нов път. Тогава се стигна дори до резила СДС да се коалира с ДПС, но разгеле този брак по сметка бързо приключи. Все пак тогава десните имаха над 100 депутати, а сега тази бройка може да е само мерак и мираж.
Тогава защо го правят това сбиране? Само, защото сами се доведоха до политическо сектантство ли?
Или с едничката цел да се докопат до властта, където е отколе ясно, че баницата се разпределя на квотен принцип и освен държавната субсидия, те ще докопат и други благинки като достъп до търгове и т.н.?
Ако е само заради келепира, язък за барута.
Аделина Делийска
Само по себе си обединението е радостен факт за изтерзаните от разделения, отлюспвания и разлюспвания, десни поддръжници, колкото и малко да са вече те. За броя им се съди по подкрепата, която трите партии получиха на изборите м.г., а както вече всички знаем, тя бе оскъдна – от 1% до близо 3%, дори завзеците се шегуваха във форумите "Да, 1,6%".
Колкото и да оредяха десните привърженици, правилата на демокрацията предполагат те да имат свои представители в Народното събрание, както и да участват в обществено-политическия живот. В този смисъл обединението им сега е радостно, честно казано и аз се радвам, въпреки всичките резерви, които имам и то предимно по повод на някои кадри като Юлия Берберян, да речем. Или пък скандалната Антоанета Цонева и др. подобни. Но пък, току- виж сплотени трите малки партийки успеят да минат изборния праг. Колкото и да ги критикуват, че се единяват по отечественофронтовски, все пак това им дава повече шансове, отколкото да продължават на принципа „всяка коза за свой крак”.
Смущаващото обаче е друго – освен някои доказано недолюбвани познати лица от първите им редици, за които споменах, а има и още, то и отсъствието на каквито и да е нови политики, програми за бъдещото им развитие. Такива досега не са публично осветени, а за средно интелигентния избирател е любопитно с какво и как ще надграждат. Виж, лозунгите им за „евроатлантическия избор на България”, свалянето на сегашната власт /при тези изборни резултати!? /и бла, бла…, отчетливо се чуха.
Известно е дърлянето между десните по оста „консерватори – либерали”. Помните, че още през 1991 г. вдясно имаше разцепления, обременени от подобни тежнения, които родиха не едно, а три седесета. Резултатите се видяха, но това струваше много и се отрази предимно на наивниците, които бяха повярвали във възможността България да тръгне по нов път. Тогава се стигна дори до резила СДС да се коалира с ДПС, но разгеле този брак по сметка бързо приключи. Все пак тогава десните имаха над 100 депутати, а сега тази бройка може да е само мерак и мираж.
Тогава защо го правят това сбиране? Само, защото сами се доведоха до политическо сектантство ли?
Или с едничката цел да се докопат до властта, където е отколе ясно, че баницата се разпределя на квотен принцип и освен държавната субсидия, те ще докопат и други благинки като достъп до търгове и т.н.?
Ако е само заради келепира, язък за барута.
Аделина Делийска
Моля, подкрепете ни.
Реклама / Ads
КОМЕНТАРИ
Реклама / Ads