Майки със смразяващи коментари за смъртта на малката Мими

Валентина Ташкова:

Нищо не е както трябва. Днес ще ви проглуша ушите за Мими, не защото е Мими. А защото Мими е всяко едно детенце, за което майка му и татко му просят живот. Защото им се налага за го правят. Защото тъпата ни държава няма една нормална процедура, която да запази достойнството на болните и близките им. Защото НЗОК е основен източник на средства за болниците, а те нямат контакт с НЗОК?!?!

Преди дни един мъж каза "Е, все някой трябва да плати!". Точно така - ние всички плащаме солидарни осигуровки, за да може солидарно да лекуваме децата на тая държава. Поне децата. После солидарно даряваме. После плащаме сметката в болницата, за лечение, за което вече сме си платили с осигуровките си, но не може да се покрие от НЗОК, защото вече сме дарили по сметка. Объркано ли стана? Да, объркано е. Сбъркано генерално.

Прочетете в поста, който споделям къде е заровено кучето.
Аз не съм ядосана. Бясна съм, отново за пореден път тази седмица. Това дете умря пред очите на всички ни, и ние сме едно абсолютно изродено общество.

Антоанета Тончева:

Не мога повече, хора! Не мога с тая гняз да живея. Случаят с Мими ме довърши психически. България е гигантическа кочина и човек трябва да е тотално не с главата си, за да не го разбира. И с всеки изминал ден имам все по-голямото усещане, че всичко, което правим, няма абсолютно никакъв смисъл, защто гнязта ни поглъща, изцежда ни силите и ни смазва. Аз съм на 1500 км от вас и пак съм като изцеден лимон. Страшно ми е да помисля на вас какво ви е.

Медицинските специалисти, които защитаваме по протести и все си викаме, че "Имаме лекари, ама нямаме здравеопазване"... Те сами позволяват да се превърнат в чудовища. И масово са такива. Има малки изключения. Не ме страх да го кажа, не се срамувам да го кажа. Масово са чудовища с каменни лица, за които пациентът е малоумно, неодушевено създание и трябва да си наляга парцалите и безропотно да слуша.

Съжалявам, но твърде много видях през годините, чух, изпитах на гърба си. Колко епикризи, генетични диагнозии съм изчела и превела на разбираме език, колко лекарства съм изпратила, донесла, от чужбина в България... Никога не съм ги и броила, но вече и не помня. Неизборими са. Ужасявам се в групите за редки заболявания, в групите за астма, където пиша месеци, години дори наред.

При Мими - медикаментите, които тая кирлива дирекция в НЗОК трябва да плати, са ПЪРВА ЛИНИЯ терапия. Знаете ли какво значи това? Че те ПЪРВИ се назначават в схемите за лечение и ако те не сработят, се минава на други медикамнети с друга схема. И същите тези медикаменти НЗОК НЕ ГИ покрива. Не са в списъка, хора! А по дефиниция първо с тях започва лечението на деца с левкемия. Поема го хибридът НЗОК-Фонд, но ако пациентът има дарителска сметка, една наредба указва, че хибридът НЗОК-Фонд само доплаща отгоре сумата, ако е нужно и дарителската сметка не стига. Това е БЕЗУМИЕ! Откровено БЕЗУМИЕ!

И за ей това ужасно нещо стотици родители, опирали до Фонда, си мълчаха и си мълчат. Е, обяснете ми как да борим гнязта?!

Мими почина. Вчера лекарите казали на майка ѝ да вика свещеник! По дяволите!

Мими са я наляли с 3 курса цитостатици за тия 14 хил. лв. Имам обаче въпроси тук:
След като показателите са били критично ниски, защо са направили 3-тият курс вливания?

Защо са прибегнали точно до тези медикаменти и не са ги заменили с друга схема, която е по каса?

Имало ли е по-добра, макар и платена, алтернатива на тези лекарства?
Мими с левкоцити 0 от последните почти 10 дни била ли е изолирана в стрерилен бокс, за да не лепне инфекция (както и стана)?

Защо са забранили на родителите на Мими да дават добавки за повишаване на левкоцитите (такива има, майка ми също ползваше и вършат много добра работа)? Растежните фактори и други стандартни медикаменти - ОК, но добавките само биха помогнали!

Можеше ли да отложат едната терапия за известно време, докато показателите на Мими се покачат? Защо ИСУЛ не са си търсили обратната връзка с НЗОК-Фонд, а директно са връчили фактурата на майката на Мими?

Защо НЗОК не изиска докуентацията директно от ИСУЛ, а се мотае почти 2 месеца със случая на Мими без все още да има становище?

Смятам, че хората в пряк контакт с адв. Мария Шаркова трябва да свържат семейството на Мими с нея и да се пусне сигнал за проверка адекватността на действията в ИСУЛ, както и за тази на НЗОК-Фонд. Ако няма нередности, то нека това се докаже. Ако има нередности - също!!!

Смятам, че и ние вече трябва да вземем отношение по тази тема. Просто няма кой друг, хора! Ние сме единствените луди, които биха го направили.

Красимира Обретенова

Така.
Поредното дете, което си беше убито от системата.

Няма никакво значение дали животът му е бил неспасяем.

Мария вече няма да е бреме за скапаната си държава.

"Държавата" няма да харчи повече пари за нея и така ще има повече пари за къщи за гости и главни прокурори и вип апартаменти с асансьори за управляващи задници.
Мария вече ще работи в някоя звездна закусвалня, ще почиства маси, ще изнася торбите с отпадъци, ще се усмихва на клиентите, те ще й се усмихват, ще й дават бакшиши, ще й помагат да си ги прибира в едно бродирано портмоне, виснало на гривна на ръката й.

Майката на Мария до гроба си ще умира от болка, че не е направила каквото трябва, за да си спаси детето.

Но се надявам да спаси ВАШИТЕ дарени за живота на Мария пари от лапите на безмозъчните задници в Национална здравноосигурителна каса (НЗОК) и Министерство на здравеопазването- за да могат тези пари да спасят друго дете.

И всъщност освен да съчувстваме на семейството на Мария, можем да свършим нещо, за да спасим други деца като Мария.

А по-точно- да потърсим отговори на въпросите на д-р Тончева.

Защото деца са умирали, умират и ще умират.

Но е непростимо спасението им да е хранилка за безмозъчни чиновници и политици, за лекари без топки и съвест, за да се борят с безмозъчните чиновници и политици.
Това е.

Снимка: Мими в последните дни от живота си