Председателят на българския неправителствен институт доц. Александър Гребенаров изброи кои са те:

да се признаят българските корени на мнозинството от населението в историко-географската област Македония, включително и в днешните предели;

да се променят учебници и помагала, в които историческата истина за българите в Македония е подменена;

да се отстранят надписите върху паметници и музейни експонати с атибългарско съдържание;

да се преустанови езика на омразата;

да се осъдят политическите убийства и репресиите срещу българите в Македония, извършени след 1944 година;

да се признае, че официалният език, според Конституцията на Република Северна Македония е формиран на основата на българските говори;

да се преосмислят националните празници, насочени срещу българската държава;

да се предоставят граждански и политически права на българите, еднакви с правата на другите етноси в Република Северна Македония.

Очаква се още тази седмица правителството да формира официална позиция преди срещата на върха на ЕС по-късно през октомври, която ще обсъди европейската интеграция на Северна Македония.

На 17-и октомври Европейският съюз вероятно ще даде дата за начало на преговори за присъединяване на Скопие и България ще подкрепи това решение.

Ситуацията на страната ни е много деликатна - от една страна не бива държава, която все още изповядва идеологията на Коминтерна, да става част от демократичното европейско семейство. От друга - блокирането на преговорите за ЕС оставя Македония в лапите на Сърбия и Русия.