Мартин Димитров: Тръбополагането като художествен образ олицетворява пълната духовна нищета

Цяло едно десетилетие Борисов ни затвори в собственото си ежедневие. Той ни затвори в зайчарника на собственото си ежедневие и глътна ключа. Макар да е дълго на власт, ние не трябва да забравяме, че става въпрос за един ежедневен човек с къс хоризонт, чиято делнична цел е усвояването. Чекмеджетата много добре показват това.

Делото на Борисов може да се превърне в изкуство само в общество, загубило ориентирите си. В изминалото десетилетие именно Борисов и неговият кръг успяха ултимативно да ни наложат своите културни кодове и разбирания, благодарение на които мъжкото хоро се превърна в иконична традиция, древните крепости се ремонтираха с "Ytong", а имитационното преплитане на крака пред Народния театър, предизвикващо далечни асоциации с хоро, се превърна в символ на съхранение на нематериалното ни културно наследство.

И ако идеята за подобен подарък е своеобразен връх на властовия кич, то и изпълнението на творбата не пада по-долу. Не познавам художника, но разгледах някои от работите му в интернет. У дома имаме някоя и друга картина, никога не бих окачил Симеон Кръстев на някоя от стените си. Но, както се казва, това е субективно.

Обективното е, че Борисов е привидял себе си и Вучич в герои на картина, което подсказва стремежа му да бъде портретиран, показва лична амбиция тръбното му дело да бъде легендирано. Както беше казал преди време: "Ще дойде ден да пожалите и за мене".

Да ви призная, не знам колко дълго ще "жалим" по него и дали сълзите ни ще бъдат тъй горки, че да наводнят метрото. Но знам, че щетата върху възпитанието ни, върху естетическите ни представи и върху културните ни разбирания, която този човек нанесе, е ОГРОМНА.

И ще отнеме много време кирливите дрехи на простотията, с които това управление ни премени, отново да станат чисти.

Facebook, Мартин Димитров