Медици, лекуващи онкоболни, са на предела на търпението си

Ежедневната ни практика е едно житейско и професионално свидетелство за безмерни човешки страдания, причинени не от неконтролируеми природни събития, а от действия или бездействия на хора на отговорни държавни позиции, загубили морален облик и чест.

Това пишат медиците от  МЦ „Интегративна медицина“ София и продължават тревожното писмо:

Повече от 17 000 болни ежегодно завършват жизнения си път в нечовешки страдания, като в този ужасен списък не се включват страданията на техните близки. В преобладаващата част за тези болни, медицинската грижа или медицината като цяло, изобщо липсва. Логично възниква въпросът, къде са лекарите, къде е българското здравеопазване. Да, лекарите и медицинските специалисти са тук, макар и в оредял състав и поставени в унизителната ситуация, да изпълняват основно поръчки за финансови приходи от усвояване на клинични пътеки и всякакви други „пътеки“, противно на медицинската етика и обществените интереси. В изминалите 30 години сме свидетели на многобройните протести на лекари и медицински сестри за реформи в здравеопазването, които останаха без елементарна обществена подкрепа. И да, медицинските специалисти в страната ни днес работят предимно за оцеляване, в една изкуствено създадена и задълбочаваща се пропаст между лекари и пациенти.
Къде е в тази ситуация здравната ни система? Отговорът е един – на дъното! Настоящата здравна система, ако може да се нарече такава, е създадена от политиците, а практическото и реализиране е предоставено на Здравното министерство. Повече от 12 г. ангажирани с лечението на напреднали онкологични заболявания ние имаме пълната възможност да оценим „достойнствата“ на тази система и да работим в среда, в която няма място за истинска медицина, а опитите за реализацията й срещат само враждебност и репресии.

От позицията на дългогодишен ни опит и свидетелства за многобройни опити за възпрепятстване на изпълнение на лекарските ни задължения и причинените многобройни страдания на хиляди онкологично болни ще си позволим да напомним за най-фрапантните действия и закононарушения на Здравното министерство, отговорни за нарушени човешки права, причинени страдания и преждевременна смърт.

Не е въведено европейското понятие „състрадателно лечение” съгласно Директива 83 от 2001 г. и Регламент № 726 от 2004 г. на Европейския парламент и на Съвета на Европейския съюз, не е създадена „Наредба за палиативни медицински грижи”, която се изисква от чл. 96 на Закона за здравето, от 2005 г., не е актуализирана „Наредба за неконвенционални методи” според изискванията на чл. 166 на Закона за здравето. Дори не се изпълнява решението на Върховния административен съд, в което се установява дискриминация на група български граждани по признак „увреждане”, причинило „групова смърт”. Нарушени са Законът за защита от дискриминация, Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, Международния пакт за гражданските и политическите права и Конституцията на Р България и е присъдено министърът на здравеопазването да предприеме мерки за уреждането на нормативната база, но това не е изпълнено.

Разрушена е и онкологичната мрежа, системата по която се събираше информацията и се обхващаха новите случаи на онкозаболявания. „…Може би сме единствената страна-членка на ЕС, която няма противораков план. В този план трябва да залегнат всички мероприятия, свързани както с профилактиката, така и с диагностиката и лечението, с проследяването и качеството на живот на онкологично болните…“, казва директорът на Раковия регистър.

Цялата нормативна уредба в областта на онкологията е архаична, антиевропейска и антихуманна. Последователните действия на здравната ни администрация показват, че целите й не са подобряването на здравното обслужване на обществото, а законово и административно бетониране на логистиката на измамниците и лошите практики в медицината. А пациентите са само статистика за оправдание на финансовите злоупотреби или черна статистика без последствия. Техните права и съдби са без значение за здравната администрация.

Противно на нормалните очаквания тези страдания не предизвикват каквито и да е публични реакции от цялото ни общество и се приемат като обичайно природно явление, при което човешката намеса е безпомощна. Разбира се, тук има и своето място народопсихологията на българина – „спасявай се поединично“.

Ние считаме, че основната отговорност за катастрофата при лечението на болните с онкологични заболявания е политическото бездействие на Здравното министерство в лицето на министър Ананиев.

Настояваме за незабавната оставка на министър Ананиев за действията и бездействието, причинили нарушени професионални и човешки права и множества страдания на болните с онкологични заболявания.

Настояваме правораздавателните органи да изпълнят задълженията си и да потърсят персонална отговорност на отговорните длъжностни лица от Министерството на здравеопазването.

Настояваме за ангажиране на политиците от всички цветове за незабавни действия по реализация на реформа в здравеопазването.

Призоваваме цялата българска общественост да се събуди и активно да се намеси в оцеляването на Българската нация.

Призоваваме пациентите да поискат отговорност на пациентските организации, които не изпълняват задълженията си.

Призоваваме журналистите да защитят професионалната си чест и да се върнат в лоното на истинската журналистика.

Призоваваме нашите колеги да потърсят отговорност от ръководството на Българския лекарски съюз за отказа му да защити правата на лекари и пациенти и да настояват за отмяна в задължителното членство в една съсловна организация, чиято основна задача е осигуряване на незаслужени доходи за ръководството си.

Д-р. Христо Дамянов д.м.
Д-р. Иван Маслев
Д-р. Владимир Павлов
Д-р. Александър Тодоров
М.с.Емилия Стефанова
М.с. Лиляна Соколова
М.с. Ели Александрова
М.с. Цветелина Янкова
Адм. Ивета Пашина
02.12.2019 год.