Николай Милчев: ”Елате ни вижте” по Коледа

И ето – директно включване на една от главните български телевизии. Двама младежи, маскирани като добрия старец, са в софийския квартал „Факултета“. Там са с най-добри намерения. И те, и водещият, и репортерът звънят, сякаш са звънчета, и преливат от радост и екология.

Младежите са от благотворителна организация и са направили парно на пет ромски къщи. Пет къщи се отопляват с парно и значи няколко комина не димят и не тровят София.

Името на тази придобивка е арт инсталация или нещо такова, камерата показва тръби, маркучи, един чугунен радиатор и на всички им е топло и коледно.

Помните ли Вазовата елегия „Елате ни вижте“? Ако я помните, значи репортажът ви е пренесъл в 19 век. При едно свое пътуване из Стара планина народният поет (по това време министър на просвещението), вижда такава бедност и изостаналост в някои планински колиби, че с покруса изплаква:

Под — гола пръст! Смрад, дим, стени окадени,
тъмничен въздух; в полумрак потопени
човеци и дрипи…

Вазовата елегия е писана в 1899 година, а директното телевизионно предаване е от 18 декември 2019. Сто и двайсет години – сто и двайсет години и картинката е същата – бедност, боклуци, кал, нищета, обреченост.

Докато двамата младежи се радват и показват благините на своята парна инсталация, докато представят своята креативност, един ром лежи, завит с дебел юрган, рошав и полусънен, и гледа в екрана на джиесема си. От телевизията го снимат, че има парно, а той се е завил и си гледа джиесема.

Едва издържах. Чудех се да псувам ли, да проклинам ли. На коя земя живеем и на кой Господ се молим? И така ли крачим напред към светлото демократично бъдеще – с арт инсталация за парно в пет „къщи“ и завити с дебели юргани?

После сутрешното предаване продължава, така да се каже, по темата – с изгарянето в България на боклуци от Западна Европа. Хиляди и хиляди тонове се изгарят в тецове и циментови заводи, изгарят се в незнаен ден и в незнаен час и никой не знае нищо. И забележете – за комините, които димят и замърсяват във Факултета знаем, а за хилядите тонове боклуци никой нито е чул, нито е видял. Те са анонимни, ничии, неизвестни – паднали са от небето.

Голяма, много голяма елегична поема трябва да се напише за лицемерието, фалща и цинизма по нашите земи. Ама го няма Вазов...

Но щом наближава Коледа, нека всички до един да си сложим червени шапки и бели бради. И да се прегръщаме от сутрин до вечер по улиците. Сигурно ще ни дадат и по телевизията.

А после – като се приберем вкъщи, тайно под юрганите да сричаме Вазовия плач от „Елате ни вижте“:

Вий, дето в покой и в палати стоите,
към нас приближете — вий, славни, вий, сити!
Зърнете през нашто изгнило плетище
и може би вам ще настръхнат космите!
„Елате ни вижте“

Николай Милчев