Нужни ли са нови подводници за Военноморските ни сили?

Периодично у нас се появяват сведения за консултации на средно и на по-високо равнище, както и вестникарски публикации, най-често базирани върху емоционални подбуди и мили спомени.

Естествено, когато имаш море и Военноморски сили, един от важните компоненти на морската мощ са подводниците, чиято надгробна молитва бе прочетена преди повече от десет години.

За възстановяване на подводното плаване у нас е необходимо да бъде извършено сериозно изследване от МО, в което би следвало да бъдат привлечени широк кръг от компетентни в редица направления специалисти. Вместо да се хвърлят време и финансови ресурси в безсмислената дискусия „Да се върнем ли към наборната военна служба?”

Ще се опитам да групирам насоките за подобно изследване колкото може по-кратко.

Първа група: Главно условие е дали държавата може да си позволи големи, подчертавам големи, разходи за възстановяването и поддържането на две-три подводници. Новите подводни кораби струват по няколко стотин милиона лева, втора употреба може да излезе доста по-евтино, но използването на остаряла техника винаги е свързано с проблеми, подобни на старите коли. Заедно с това ще има допълнителни солидни разходи, за които ще стане дума по-нататък.

Втора група: Необходимо е да бъде извършен щателен анализ на необходимостта от подводници в състава на ВМС. Като се има предвид, че основните бойни задачи на подводниците са унищожаване на транспортните и бойните кораби на противника, редно е да си изясним кои са вероятните противници и срещу какви обекти ще се използват тези ударни сили. Не предопределям дали има нужда или не, просто наблягам, че трябва да се направи внимателен анализ и оценка на задачите, а от там - на необходимостта от подводници.

Трета група: Необходимо е да имаме предвид, че след десетгодишното прекъсване, след загубата на подготвени кадри и на материална база, е нужен период от поне 3-4 години за възстановяване на подготовката, за усвояване на подводниците и за въвеждането им в бойния строй.

Овладяването и умелото управление на подводница е несравнимо по-сложно от пилотирането на боен самолет. В подводницата действат десетки хора, наречени екипаж, които синхронизирано извършват грамаден комплекс от дейности и подготовки съвместно с предаващата страна, които няма да описвам подробно.

Четвърта група: Необходимо е да се разруши старата и да бъде създадена нова структура за материално осигуряване на подводниците: зарядна станция за преобразуване на промишления ток в постоянен 220 волта и система за подаване на електрическия ток за зареждане на акумулаторните батерии; компресорна станция за подаване на въздух с налягане 200-400 атмосфери; акумулаторна зала и система за обработване на 240-300 големи акумулатори; торпедна работилница за подготовка на основното оръжие и др.

Пета група: Създаване/възстановяване на системата за свръзка с подводниците, която е специална и доста скъпа със своите съоръжения и организация, но и се различава коренно от системата за свръзка на останалите сили.

Шесто: Създаване на ремонтни възможности (ремонтни кадри, технологии, специализирана техника и др.) за задължителните ежегодни ремонти на подводниците, включително подготовка и осъществяване на дълбоководно потапяне на работна дълбочина. Необходимо е да се обмисли въпросът за ремонта на някои специфични устройства: перископи, станции за управление на главните електродвигатели, торпеда и торпедни апарати и др.

Разбира се, тук са нахвърляни някои мисли и направления, по които може да се спори, но във всички случаи решението за придобиване на подводници трябва да бъде не само политическо, а подкрепено със задълбочено и детайлно разглеждане на множество подробности, политически и икономически параметри.

Историята показва, че усвояването на първата (достатъчно малка и примитивна) подводница през 1915 г. става в присъствието и с помощта на германски персонал.

Възстановяването на подводното плаване след Втората световна война е станало след шестгодишно обучение на екипажа в Одеса и по-нататък с непрекъснат контакт с подводните съединения и ремонтни предприятия от съветския Черноморски флот.

Как ще бъде организирана подобна дейност в сегашните условия е необходимо да се предвиди и планира изключително прецизно и дългосрочно.

Капитан I ранг о. з.
Николай Йорданов

Авторът е капитан I ранг от запаса, бивш командир на подводница „Победа”, началник-щаб на дивизиона подводници, по-късно началник на катедра „Тактика на ВМС и морски оръжия“ и дългогодишен преподавател във ВВМУ „Н .Й. Вапцаров”.