Пиар-експерт от името на ББ: Таковам Мата Хари. Гледа като Цветан Василев коги го изпържихме с Делян

 И, отивам да давам едно интервю там на една мисирка, ама то ми се такова бе, наборе, само таковане ми е в главата.  И, давам интервюто, говора там за европейски ценности, едно-друго, телефона ми звъни. Гледам, пише "Мата Хари". Да ти кажа, направо ми стана само като го прочетох това име Мата Хари. Дигам, викам: "Оххх, Мато Хариии, къде си беее, Мато Харии?". Оная ми вика: "Пред вас съъъъъм, чакам тееее, не издържам, искам теееее!". Звучеше като много да ме иска, ама аз съм си за искане.

Викам: "Ама къде пред нас си, ма? Пред зайчарника ли си, къде си!?". Оная вика: "Не бе, не съм пред зайчарника, тука съм пред държавната вила, пуша с тия от несеото и те чакам, искам теееее, не мога без тебееее, умирам за тебеееее". Много ме иска тая Мата Хари, оххх, ще таковааааам. Викам: "Идем, Мато Хари, дай ми 15 минути, легай гола и ме чакай, охххх, ще таковаааааам!".

А, да, интервюто. Викам на мисирката: "Айде тука ти го добави. Вкарай малко асфалт в текста, то ще си се налее". Излизам, ама направо тичам и съм настръхнал. Страшна е тая Мата Хари. Качваме се по колите, викам: "Бегай, аз ще карам", натискам джипката, дигнах 190 на бул. "България" - Фандъкова го е ремонтирала супер. А то ми станал вече, разбираш ли, влизам, спирам, даже не гасим мотора на джипа, директно скачам у кревата.

И ти казвам, таковам я, ама почва нещо да ме съмнява тая Мата Хари. Едно такова, гледа малко като Цветан Василев коги го изпържихме с Делян - уж влюбено ме гледа, ама не съвсем, искам да кажа.
Та, таковам си я аз, по едно време отмествам глава и гледам - на нощното ми шкафче пистолет. Не спирам да я таковам, но я питам. Викам: "Къв е тоя пистолет ма, Мато Хари, дето така е оставен не по правилата?" Тя ми вика: "Продължавай, не спирай, страшен сииии!" - и аз така се подведох. Аз съм си човек с нужди, требваше още тогава да я поразпитам повече за пистолета, но тя ме разсея. Умела е тая Мата Хари.

Плюс това, на нощното шкафче имаше "Името на розата" от Умберто Еко, подари ми я един от ония тримата папи, дето са ме галили по главата, но не мога да се сетя точно кой от тримата. Тая ми е земала и книгата, да ти кажа.
Свърши таковането, тръгна си, доволна беше. То, как нема да е доволна бе, наборе, аз съм номер едно. После пак идва за още.

И, представяш ли си, наборе, тая ми напълнила чекмеджето със злато и пачки! Че, аз откъде да знам какво има в това чекмедже - ни ползвам презервативи, ни имам чене, та да ми трябва чекмедже! Аз това чекмедже изобщо не го отварям, за какво да го отварям това чекмедже!?

Ти си видел, аз съм човек аскет. Живея скромно. По 20 часа работа, требва ми некъде да полегна, една икона да се помоля преди сън и да почета малко от "Името на розата" на Умберто Еко, дето ми е от папата, и това е.
Така че, истина ти казвам, не знам нищо за тия пари. Честен кръст ти права.
Айде, лека нощ. Само ГЕРБ!".
Твой,
Б.Б.

Мартин Димитров, Фейсбук