Помните ли какво се случи на 9 ноември 1989 г. и защо България нищо не разбра?

„Веднага, незабавно“ - тези думи на Гюнтер Шабовски, член на ЦК на Германската единна социалистическа партия, променят историята. Часът е 18.43, мястото - международният пресцентър в Източен Берлин. Шабовски съобщава на една от редките по онова време пресконференции новите разпоредби за задгранични пътувания на граждани на демократичната република.

„Другари и другарки, това, което ми е казано, е че тази нова разпоредба влиза в сила от днес. Цитирам: „Частни пътувания на граждани на ГДР могат да се осъществяват само с документ за самоличност и без представянето на допълнителни разрешителни и документи“.

Няколко часа по-късно на КПП „Борхолмер щрасе“, на границата между Източен и Западен Берлин, се събират стотици, гледали пресконференцията на Шабовски по западногерманската телевизия. Искат да се разходят в Западен Берлин. И скандират „Вдигнете бариерата“.

Пренатоварени от наплива на хора и без ясни инструкции, граничарите вдигат бариерите. За първи път от близо тридесет години гражданите на Източен Берлин могат да преминат от другата страна на Стената. Желязната завеса пада и така историята прави голяма крачка напред.

Падането на Берлинската стена в нощта между 9 и 10 ноември 1989 г. символизира края на една епоха за целия свят. За германците това е краят на един много дълъг следвоенен период. Семейства и приятели най-накрая се събират след 28 години на принудителна раздяла. Въпреки че събитията са изненада за всички, месеци преди това гражданите на ГДР изпълват улиците с искания за политическа и икономическа промяна. Позициите на източногерманското правителство, което се противопоставя на реформите за гласност и преустройство, подети няколко години преди това от Съветския съюз, вече са сериозно разклатени.

Какво се случва в България на тези емблематични дати?

На свое заседание на 10 ноември 1989 г. Централният комитет на БКП в Бояна освобождава Тодор Живков от най-високата длъжност генерален секретар в партията (и фактически в държавата), която той заема цели 35 години.

Датата се възприема като начало на прехода на България към демокрация и пазарна икономика, въпреки че еднопартийната система на БКП, която продължава да е единственият ръководен фактор в държавата, е премахната едва на следващата година, а първите реални икономически реформи са предприети 15 месеца след пленума.

 
Десетоноемврийският пленум е определян от личностости като Желю Желев като преврат, или като „конституционна смяна“ на държавното ръководство, а заедно с последвалите събития е наричан и „тихата революция“.

С идването на Михаил Горбачов на власт в Съветския съюз започва процес на перестройка. Това оказва въздействие и върху останалите социалистически страни, които са членове на Организацията на Варшавския договор и Съвета за икономическа взаимопомощ.

България, не без основание сочена за един от най-верните сателити на СССР по онова време, също обявява курс към преустройство на съществуващата в страната обществено-политическа и икономическа система.

В България Тодор Живков констатира в различни изказвания, че досегашната система не успява да отговори на нуждите от промяна на тогавашното общество и се начертава рамка на ново обществено устройство - демократично начало на държавата.

Икономическата рамка също се променя от държавно планиране към елементи на частно стопанство.

При Горбачов и поетия от него курс за самостоятелност на съюзниците за първи път, откакто Живков е начело, се появяват различия между него и съветски ръководител.