Проф. Аврамов: Онкологията в България–чудовищно лицемерие

В същия ден, същият министър обжалва Решение на Комисията за защита от дискриминация, която след тригодишно производство установява: „осъществена е дискриминация на група български граждани по признак „увреждане”. Резултатът е „групова смърт”. Нарушени са Законът за защита от дискриминация, Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, Международния пакт за гражданските и политическите права и Конституцията на Р България. Причината е трайна липса на интерес за създаване на нормативна база за лечение на тежко болни хора.

Персонална вина имат всички лица, заемали длъжността „Министър на здравеопазването” след 01.01.2005 г., когато е приет Законът за здравето с чл. 95, който гласи – „При нелечими заболявания с неблагоприятна прогноза пациентът има право на палиативни медицински грижи. Изискванията за оказване на палиативни медицински грижи се определят с наредба на министъра на здравеопазването.” Такава наредба до ден днешен не съществува. Не са въведени в българската нормативна база и Директива 83 от 2001 г. и Регламент № 726 от 2004 г. на Европейския парламент и на Съвета на Европейския съюз, регламентиращи „състрадателно лечение” на тежко болни хора.

Затова пък са приели Медицински стандарт „Медицинска онкология”, който именно предвижда 43-ма медицински онколози да се грижат за 300 000 българи с рак и осигурява всяка година 17 000 терминално болни да гинат в адски мъки, оставени на Бога.

Решението на Комисията за защита от дискриминация съдържа ПРЕПОРЪКА, министърът да създаде правни норми за лечение и грижи. Министърът обжалва!!!
Дали диагнозата рак в България е само присъда? Или е вход към антихуманна административна евтаназия!

Проф. Лъчезар Аврамов,
доктор на физическите науки