Нещо повече - планът за този ремонт не е напълно ясен, заяви още икономистът проф. Димитър Иванов пред bTV.

Правителството следва своята програма, своята линия. Няколко пъти те имаха дискусии, имаше решения за кандидатстване в еврозоната, Но не съм чел стенограма за министерски съвет за кандидатстване в банковия съюз, каза Иванов.

Основните опозиционни партии и коалиционните партньори мълчат по въпроса, Президентската институция мълчи, парламентът не е взел решение. Това е сигнал за неясна позиция. Какво ще ни донесе това?

Една Италия, която влезе в еврозоната през 2000 г. до 2014 г. има нулев растеж. Когато еврозоната беше създадена, европейската икономика беше много близо до американската. Сега ножицата е отворена на 28-30%. Ръстовете на растеж на еврозоната са изключително ниски. Фактът е, че това, което се очакваше от този монетарен съюз - да ускори конвергенцията на икономиките, не сработи, посочи още професорът.

Има 5 официални критерия за влизане в еврозоната и България ги покрива. Но въпросът е какво се случва в българската икономика. Дълбоко в нея зреят кризисни процеси, Това е страната с най-нисък жизнен стандарт в ЕС.

Страни, които кандидатстват за чакалнята на еврозоната, при тях няма никакво юридическо изискване да станат първо членки на банковия съюз, Но към нас е предявено такова изискване, което означава, че това е допълнителен тест за банковата ни система дали е готова да приеме тежките изисквания на банковия съюз.

Влизането в банковия съюз значи, че основните ни банки за около година влизат в период на тестиране, на наблюдение. Някои казват - чудесно, няма да има случаи като КТБ. Но според мнението ми България не е готова за тези стриктни правила. България трябваше да извърши стуктурните си реформи, посочи професорът.

Защото според него монетарната политика няма да промени социално-икономическия ни модел. Ако всичко върви добре и ни поканят, бихме могли да влезем в еврозоната евентуално през 2022 г, най-рано, прогнозира още Иванов.