Набира ход една брутална и антиевропейска реакционност, помпа нарцистично самочувствие своеобразна контрареволюция на отрицанието на това, което се прави в нормалните държави и прави тези държави нормални. Навсякъде, на всички нива в държавата ни се плодят фюрерчета и дучета с наполеоновски комплекси – монологични, полуобразовани, свръхенергични, действащи на принципа „луд умора няма“, властови, брутални, подмазващи се и гънещи се под онези над тях и мачкащи безобразно тези под тях, посочва той.


Този мой познат е може би малко по-жизнен и действен от мен, или поне е по-оптимистично и наивно настроен, но казва: „Сега на сините не червените са противници и не на червените сините са врагове! Сега първо трябва да се сплотим, да се опълчим на тази арогантна посредственост и простотия, която разкатава и последното, останало някак ценно в страната ни – като демокрация, като свобода, като гражданско общество, като добри европейски практики, като право на мнение, право на позиция. Трябва да спрем тази пълзяща реставрация, за която ти говоря, тази наглееща контрареволция, тази надигаща се реакционност. Тя е над идеологически, партийни, ценностни, повярвай ми – и над класови разделения. След това, не я ли спрем, ще ни захлупят посредствеността и ниската култура с тяхната монологичност, репресивност, ретроградност и войнстваща безскрупулност!“, предрича проф. Слатински.