Проф. Слатински: На Путин вече не му е нужен алкохоликът Медведев, за тази цел си има Тръмп!

Проф. Николай Слатински, публикации във Fаcebook. Заглавието и групирането им е на редакцията на ФрогНюз.

Очаквам Тръмп да продължи да хвърчи надолу по пързалката “Падение на САЩ”:

Не Тръмп да повтаря мерзостите на Путин за Войната, Украйна и Зеленски, а самият той да започне да плещи такива психопатични идиотщини, за които Путин още не се е досетил, до които Путин не е достигнал досега и които Путин ще цитира със страстно и сластно удоволствие!

---

1990 г., писателят Дамян Бегунов (той беше наш, на СДС кандидат за депутат тогава), написа:

- Всяка партия да си върже лумпените!

Като гледам Вашингтон, Москва, София и президентите в тях като луди за връзване, предполагам, че Дамян Бегунов би написал днес ако беше жив:

- Всяка държава да си върже лудите за връзване президенти!

---

Вече на Путин не му е нужен алкохоликът Медведев, за да казва какво мисли - за тази цел си има Тръмп!

---

ВРЕМЕ Е ЗА ЕВРОПА!

ФБ приятелка ме пита:

- Излиза, че Путин е всесилен? ! И от цяла Европа няма кой и как да го озапти? Възможно ли е това?

Ето моят отговор с известно редактиране и редица добавки:

- Силата е относително понятие. Някой може да не е силен в абсолютно измерение, но да изглежда силен ако срещу него стоят слаби противници, камо ли пък слабаци.

След 1989 г. Западът сметна, че е всьо и вся, край – той спечели голямата надпревара, победи в Студената война. И точка! Зарази се от триумфализма на Края на Историята.

Ние, Западът, се разглезихме, взряхме се в пъпа си и малко по-надолу. Вече ни се иска да си живеем живота. Не ни се ще да се сборим и преборим за нашите ценности. Прекалихме с двойните стандарти. Снижихме критериите за избор на политици и още повече – на лидери-визионери.

Опрости се експертизата в сигурността и отбраната, вътрешния ред и външната политика. Навъдиха се анализатори кисинджъристи, миършаймъристи и техни епигони (тук и ний дадохме някого на света, но хайде без неговото име, да не изместя центъра на това, което искам да кажа с този текст...).

Това снижи нивото на геостратегическото и геополитическото мислене, анализите си заприличаха като писани под индиго – с мантри и догми за единствено вярната евроатлантическа линия, на която трябва да е успоредна всяка права, искаща да бъде права.

Започнаха да се раздават пагони и специализации на проверени кадри в бившите соцдържави (такъв един уж атлантик ни е държавен глава с натовски пагон и рашистки нагон). Шетаха и щъкаха за по 1000 евро на ден из нашите държави видни специалисти, непомирисали барут на бойното поле, които говореха как са ни нужни мънички едни бутикови, мобилнички, гъвкавички армийки.

На една международна конференция взех, че казах – но нали някой трябва да воюва на бойното поле!? Не се понрави никому това, дискусия нямаше, защото ни чакаше пищен обяд. А от опит знам, че където е НАТО, там обядите, вечерите и коктейлите са обилни и волю-неволю на участниците им се отваря втори апетит.

Възникна цяла прослойка атлантически туристи, които прелитаха над родината напът към поредната конференция и за поредния проект.
Малцина бяха такива наивници на средна възраст като мен, които казваха не онова, което всички искат да чуят, а това, което мислят и смятат за важно (веднъж приведох тук свое изказване пред Парламентарната асамблея на НАТО от едно време – че е груба грешка да се отнемат ядрените оръжия на Украйна! Никой в залата не слушаше, това не бе нещо, което си заслужава обсъждане, а аз не съм някой, когото си струва да чуеш (нищо, че бях председател на нашата делагация там и председател на Комисията по национална сигурност в парламента).

Изобщо Западът си хареса включително у нас немалко експерти дето слушкат, папкат и говорят това, което се иска от тях; създаде се и у нас цяла прослойка атлантици не по призвание, а от изгода.

Изобщо – какъвто бе станал Западът, такива станахме и ние.

Но казаното дотук са само част от нещата, в мен говорят емоциите - защото Европа виси на косъм, а България е на ръба на пропастта.
Българите даже не си дават сметка колко близо сме до пропастта и какви зъби точат рашистите за нас, още повече, че техните проксита са на предните седалки в парламента, на предните позиции в правителството и зад началнически бюра в специалните служби и въоръжените сили.
Но нека не се паникьосваме!

Защо ли?

Защото, слава Богу, че Путин е старче и нямаше време да чака.

Ако този мизантроп бе изтърпял само още пет години – ние в Европа:

- да се саморазложим и оядем окончателно;
- да отидат в пенсия последните мохикани професионалисти в националната сигурност и геополитиката, в университетите и разузнаванията - тези, които отстояват позиции, а не се подмазват и намазват;
- да се загуби военното у военните (а процесът е тръгнал и го виждах като професор във Военната академия);
- да се подмокрим окончателно от страх при църкане на мишоци на тавана;
- да загубим окончателно цел и посока,
- то тогава Путин щеше да ни вземе с голи ръце!

Щяхме да му паднем като зрели круши в кървавите ръчища.

Но сега!

Сега има Надежда в Сигурността!

Нужни са само Любов към Европа и Вяра в Демокрацията.

Сега Европа ще се вземе в ръце.

Европа е жива, но е наддала поне 20 кг и изглежда доста отпусната, задъхва се от най-малкото усилие, затова гледа да си го спести.

Европа трябва да влезе в геополитическия фитнес и да влезе във форма.

Трябва да се откажем от всякакъв пакостен кисинджъризъм, от всякакъв лигав миършаймъризъм.

Ако днес с тези мои знания и разбирания аз бях поне 20 години по-млад и участвах в политиката, щях да говоря, да пиша, да работя, да обикалям из Европа, да търся диалог с българското общество, с европейските политици, щях да ставам два часа по-рано, за да е денонощието ми с два часа по-дълго. Няма време за спане и за проспиване! Ден година брани!

Ние сме в ситуация или-или – или ще ни има като Европа, или няма да ни има. Или ще ни има като България, или няма да ни има.

Ние, първите седесари допуснахме много грешки, но бяхме енергични, волеви, отдадени, неспокойни, борбени, смели (мен в Перник няколко пъти са ме заплашвали с физическа разаправа, баща ми се поболя от тези заплахи, но аз си казвах – това с мен не може да се случи и си виках – трябва да помогна с нещо на България!).

Не разбирам днешните демократи политици на България - как могат да са толкова пасивни и семпли, обикновени и като че случайно попаднали толкова високо, как допускат да нямат усещане за Историческия момент, как могат да преливат от почти пусто в почти празно, да ходят в парламента като чиновници на работа, да се сглобяват с тъмни сили по периферията на политиката.

Как пък не се намериха сред тях - вдъхновени, решителни, непримирими, дръзки, различни от сивата ни политическа маса - прометеевци на Демокрацията и Спасението на България?!

Та нали качеството на демокрацията е пряко следствие от качеството на демократите...

Време е за политици пасионарии!

Време е за лидери визионери!

Време е за нов Бжежински!

Време е за Европа!

Какво страховито и велико време!

Много по-драматично и по-решаващо от онова през 1989 година.

Защото тогава Злото беше вече на глинени крака, то предаваше дух и дъх.

Сега Злото се надига като озъбено, свирепо куче.

Сега Злото ни мисли злото.

Пак ще кажа:

Време е за Европа!

И Европа няма време за губене, ако не иска да се погуби или да я погубят. Което за нашите деца и внуци като катастрофа ще е абсолютно все едно. Едно и също.