Радан Кънев: Протестът е израз на гняв и води до промяна

Затова и протест не може да се “организира” - и всички опити свършват плачевно, и “нашите”, и “чуждите”. Протест има тогава и там, където има достатъчно гняв срещу властта.

И днес е такава ситуация. В София - по-малко, в средния град - повече.

Затова и властта има своя вечен аргумент - протестът нищо не предлага. Нито идеи, нито алтернатива.

И това е нормално. Опитите гневът да бъде систематизиран в списък от искания са капан - гневът се оказва “twisted by knaves, to make a trap for fools”... Тези искания обикновено са наивни, глупави и/или опасни. А хората, които ги систематизират - наивници, куки или мошеници. Виждали сме и от трите. Моят спомен от най-близките ми протести - лятото 2013 г., е - колкото повече “Протестна мрежа”, толкова по-малко протест...

Протестът винаги иска промяна. Но автентичното и всеобщо искане, без инженерствата по т.3), обикновено се свежда до смяна на властта.
С нещо друго.

Затова е нормално и естествено опозицията/опозициите да подкрепят един протест, да опитват да насочват исканията му, да канализират гнева, дори да поведат недоволството.

След успеха на ОДС през ‘97 - неизбежно неуспешно. Това беше последният успешно политизиран спонтанен протест.

И през ‘97 - повечето бяхме там и помним - нямаше нито всеобщо подкрепени искания, нито еднородна маса протестиращи, най-малко - идеологическа обосновка.
Имаше огромна маса буквално изгладнели хора, които нямаха хляб на масата и Хумана за бебетата. Имаше и стихийно възмущение и отчаяние от банковите фалити, мутрите и угоената власт.

Бяхме седесари, националисти, студенти и преди всичко - много, и гневни.

Всъщност, имаше сред нас и забележителни боклуци, ченгета, агентура, дребни мутри и цял сонм добре ориентирани кариеристи, надушили власт и кинти. И много от тях чудесно се нагласиха след това, че и до днес...

Но онези протести, каквито си бяха, смениха за добро посоката на държавата и обществото ни. Две години след тях започнахме преговори с ЕС, още две по-късно паднаха визите. (Прочее, падането на визите е и досега най-важното единично събитие в “Прехода”, важно за бедни и богати, столица и село, българи и цигани... Но това е отделна тема)

В заключение:
Днешният протест е без съмнение, в голямата си част, автентичен и спонтанен. Той има в основата си тежко недоволство от социалната и икономическа политика, от смазването на шанса за възникване на дребна средна класа, особено извън София. А за цел има очевидното - смяна на властта.

Да, има ясни знаци за външно, мутренско и на БСП влияние в организацията. Има със сигурност ченгета, мошеници, и вся осталная.
Има очевидно безумни и вредни идеи, както винаги...

Задачата на демократичната опозиция е не да анализира снимки във ФБ, нито да опитва да “яхне” гнева - няма да стане.

А - просто и ясно - да поддържа искането за смяна на властта, като бъде политически гарант, че тази смяна няма да бъде на цената на гражданския мир, конституционната демокрация, свободата и европейския избор на България.